Хосе де Рибера: Разлика между версии
MrPanyGoff (беседа | приноси) Редакция без резюме |
MrPanyGoff (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
|||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Хосе де Рибера |
| име= Хосе де Рибера |
||
Ред 21: | Ред 19: | ||
Хосе де Рибера е роден на 12 януаре 1591 година в градчето [[Хатива]] близо до [[Валенсия]], [[Испания]]. Баща му е бил обущар от голям калибър. Родителите му са желали за своя син кариера в литературата или в науките, като медицина и право но Рибера пренебрегва техния избор и чиракува при бележития испански художник [[Франциско Рибалта]] във Валенсия. Изпълнен с копнеж да учи изкуство в Италия, той заминава за [[Рим]] преминавайки и през [[Парма]], където, според записи, е бил през 1611 година. Според някои източници, един [[кардинал]] го вижда да прерисува [[фрески]]те от фасадата на един римски дворец и го прибира при себе си. Римските художници му дават прякора „Lo Spagnoletto“. |
Хосе де Рибера е роден на 12 януаре 1591 година в градчето [[Хатива]] близо до [[Валенсия]], [[Испания]]. Баща му е бил обущар от голям калибър. Родителите му са желали за своя син кариера в литературата или в науките, като медицина и право но Рибера пренебрегва техния избор и чиракува при бележития испански художник [[Франциско Рибалта]] във Валенсия. Изпълнен с копнеж да учи изкуство в Италия, той заминава за [[Рим]] преминавайки и през [[Парма]], където, според записи, е бил през 1611 година. Според някои източници, един [[кардинал]] го вижда да прерисува [[фрески]]те от фасадата на един римски дворец и го прибира при себе си. Римските художници му дават прякора „Lo Spagnoletto“. |
||
Рибера става последовател в стила си на прославения италиански художник [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]], един от т.нар. [[тенебризъм|тенебристи]] - стил характеризиращ се с остър контраст между светлина и сянка. Той живее в Рим в периода 1613-1616 година, където се сдружава с други караваджисти сред които - холандците Герит ван Хонторст и Хендрик тер Бруген. През 1616 година, Рибера се премества в [[Неапол]], според някои за да избегне кредиторите си, а също и заради годежа му с дъщерята на неаполитанския художник Джовани Бернардино Азолини. |
Рибера става последовател в стила си на прославения италиански художник [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]], един от т.нар. [[тенебризъм|тенебристи]] - стил характеризиращ се с остър контраст между светлина и сянка. Той живее в Рим в периода 1613-1616 година, където се сдружава с други караваджисти сред които - холандците Герит ван Хонторст и Хендрик тер Бруген. През 1616 година, Рибера се премества в [[Неапол]],<ref name="Olga's Gallery">http://www.abcgallery.com/R/ribera/riberabio.html биография</ref> според някои за да избегне кредиторите си, а също и заради годежа му с дъщерята на неаполитанския художник Джовани Бернардино Азолини. |
||
== Неаполитански период == |
== Неаполитански период == |
||
[[Кралство Неапол]] по това време е част от [[Испанска империя|испанската империя]] и е управлявано от испански [[вицекрал]]е. Националността на Рибера спомага той моментално да бъде причислен към малобройната испанска управляваща общност. Художника започва да подписва творбите си с „Jusepe de Ribera, Español“ или „Jusepe de Ribera, Spaniard“. Той бързо привлича вниманието на тогавашния вицекрал - дюкът на [[Осуна]], който му възлага множество големи поръчки в които се забелязва влияние и от друг италиански майстор - [[Гуидо Рени]]. |
|||
Периода след отзоваването на дюка през 1620 година, изглежда е бил труден за художника. Малко негови картини оцеляват от годините 1620-1626. В края на 1620-те, кариерата на Рибера се оживява отново след което той бива окончателно приет, като един от водещите неаполитански автори. Въпреки че никога не се завръща в Испания, много от творбите му са отнесени в родината му от управляващата класа и от пътуващи дилъри на произведения на изкуството. Влиянието му може да бъде видяно сред много испански художници от тази епоха сред които и водещи майстори като [[Диего Веласкес]] и [[Мурильо]]. |
|||
След 1644 година, Рибера страда от значителни здравословни проблеми, което ограничава възможността му да работи самостоятелно, въпреки че ателието му продължава да изпълнява поръчки. През 1647-48 година, по време на революционните движения срещу испанското владичество, художника е принуден да потърси убежище за семейството си в двореца на вицекраля за няколко месеца. |
|||
През 1651 година, Рибера продава голямата си къща, която притежава от години. Умира на 2 септември 1652 година в сериозни финансови затруднения. |
|||
== Галерия == |
|||
{| class="wikitable" |
|||
! San Jerónimo (1644)<br> музей Прадо |
|||
! Мъченичеството на св. Филип (1639)<br> музей Прадо |
|||
! Св. Андрей (1634)<br> музей Castagnino |
|||
! Прометей (1630) |
|||
|- |
|||
|[[Файл:José de Ribera 038.jpg|205п]] |
|||
|[[Файл:José de Ribera 054.jpg|250п]] |
|||
|[[Файл:José de Ribera - San Andrés, patrono de los pescadores, c. 1634.jpg|210п]] |
|||
|[[Файл:Prometeo (José de Ribera).jpg|200п]] |
|||
|} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:21, 25 юни 2010
Хосе де Рибера José de Ribera | |
испански художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Неапол, Италия |
Хосе де Рибера в Общомедия |
Хосе де Рибера (Шаблон:Lang-es), известен още и с италианизираното Джузепе Рибера, е испански бароков художник, роден през 1591 година, починал през 1652 година.
Рибера е един от водещите майстори от испанската школа, въпреки че зрелият му творчески период преминава почти изцяло в Италия. Той е сред най-изявените Караваджисти, стил наричан още „тенебризъм“.
Повечето му произведения са изложени в наши дни в музеите: Прадо - Мадрид, Лувър - Париж и Националната галерия в Лондон.
Ранни години
Хосе де Рибера е роден на 12 януаре 1591 година в градчето Хатива близо до Валенсия, Испания. Баща му е бил обущар от голям калибър. Родителите му са желали за своя син кариера в литературата или в науките, като медицина и право но Рибера пренебрегва техния избор и чиракува при бележития испански художник Франциско Рибалта във Валенсия. Изпълнен с копнеж да учи изкуство в Италия, той заминава за Рим преминавайки и през Парма, където, според записи, е бил през 1611 година. Според някои източници, един кардинал го вижда да прерисува фреските от фасадата на един римски дворец и го прибира при себе си. Римските художници му дават прякора „Lo Spagnoletto“.
Рибера става последовател в стила си на прославения италиански художник Караваджо, един от т.нар. тенебристи - стил характеризиращ се с остър контраст между светлина и сянка. Той живее в Рим в периода 1613-1616 година, където се сдружава с други караваджисти сред които - холандците Герит ван Хонторст и Хендрик тер Бруген. През 1616 година, Рибера се премества в Неапол,[1] според някои за да избегне кредиторите си, а също и заради годежа му с дъщерята на неаполитанския художник Джовани Бернардино Азолини.
Неаполитански период
Кралство Неапол по това време е част от испанската империя и е управлявано от испански вицекрале. Националността на Рибера спомага той моментално да бъде причислен към малобройната испанска управляваща общност. Художника започва да подписва творбите си с „Jusepe de Ribera, Español“ или „Jusepe de Ribera, Spaniard“. Той бързо привлича вниманието на тогавашния вицекрал - дюкът на Осуна, който му възлага множество големи поръчки в които се забелязва влияние и от друг италиански майстор - Гуидо Рени.
Периода след отзоваването на дюка през 1620 година, изглежда е бил труден за художника. Малко негови картини оцеляват от годините 1620-1626. В края на 1620-те, кариерата на Рибера се оживява отново след което той бива окончателно приет, като един от водещите неаполитански автори. Въпреки че никога не се завръща в Испания, много от творбите му са отнесени в родината му от управляващата класа и от пътуващи дилъри на произведения на изкуството. Влиянието му може да бъде видяно сред много испански художници от тази епоха сред които и водещи майстори като Диего Веласкес и Мурильо.
След 1644 година, Рибера страда от значителни здравословни проблеми, което ограничава възможността му да работи самостоятелно, въпреки че ателието му продължава да изпълнява поръчки. През 1647-48 година, по време на революционните движения срещу испанското владичество, художника е принуден да потърси убежище за семейството си в двореца на вицекраля за няколко месеца.
През 1651 година, Рибера продава голямата си къща, която притежава от години. Умира на 2 септември 1652 година в сериозни финансови затруднения.
Галерия
San Jerónimo (1644) музей Прадо |
Мъченичеството на св. Филип (1639) музей Прадо |
Св. Андрей (1634) музей Castagnino |
Прометей (1630) |
---|---|---|---|