Пол Рикьор: Разлика между версии
м Робот Промяна: hu:Paul Ricœur |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка. |
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка. |
||
== Библиография == |
|||
== Трудове, преведени на български език == |
|||
=== Трудове === |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* Пол Рикьор, ''Живата метафора'', изд. Лик, 1994 |
|||
* Пол Рикьор, ''История и истина'', изд. Аргес, София, [[1993]] |
|||
=== Статии === |
|||
⚫ | |||
* Пол Рикьор, ''История и реторика'', сп. Страница, 2000, брой 4, с. 49-59 |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== За Рикьор === |
|||
⚫ | |||
''Статии'' |
|||
⚫ | |||
* [[Боян Знеполски]], ''Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас'', сп. “Социологически проблеми”, 3-4 1999 |
|||
* [[Боян Знеполски]], ''Пол Рикьор и френската философия в сборника “Езикът на желанията'', изд. Дружество “Гражданин”, София, 1997 |
|||
''Сборници'' |
|||
* сб. “Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг”, изд. Дом на науките за човека, София, 2000; |
|||
* сб. “Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените”, София, изд. Дом на науките за човека и обществото, 1998 |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/122/lv0122008.htm Рикьор, ''Универсално и историческо''] |
|||
[[Категория:Френски философи]] |
[[Категория:Френски философи]] |
Версия от 17:36, 19 юли 2010
Пол Рикьор Paul Ricœur | |
Френски философ | |
Paul Ricoeur.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Религия | Протестантство |
Учил в | Ренски университет[1] Парижки хуманитарен факултет[2] Парижки университет |
Работил в | Парижки хуманитарен факултет Университет „Париж-Нантер“ (1964 – 1970) Лувенски католически университет Чикагски университет (1970 – 1985) |
Награди | Награди Балзан (1999) Награда Оскар Пфистер (2000) |
Семейство | |
Уебсайт | www.ricoeursociety.org |
Пол Рикьор в Общомедия |
Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.
Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.
Библиография
Трудове
- Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
- Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
- Пол Рикьор, Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
- Пол Рикьор, От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
- Пол Рикьор, Живата метафора, изд. Лик, 1994
- Пол Рикьор, История и истина, изд. Аргес, София, 1993
Статии
- Пол Рикьор, История и реторика, сп. Страница, 2000, брой 4, с. 49-59
За Рикьор
Статии
- Боян Знеполски, Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас, сп. “Социологически проблеми”, 3-4 1999
- Боян Знеполски, Пол Рикьор и френската философия в сборника “Езикът на желанията, изд. Дружество “Гражданин”, София, 1997
Сборници
- сб. “Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг”, изд. Дом на науките за човека, София, 2000;
- сб. “Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените”, София, изд. Дом на науките за човека и обществото, 1998
Външни препратки
- ↑ www.lefigaro.fr
- ↑ www.sudoc.fr // Система за университетска документация на Франция. Посетен на 26 юли 2017 г.