Букви и звукове в българския език

Фонетиката е дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж и звуковите промени на езика на даден етап от неговото развитие. Названието на науката произлиза от от гр. Phonetikos, което означава звук.

В българския език има 30 букви, подредени в азбука и 45 звукове (фонеми):

6 гласни	39 съгласни
а, ъ, о, у, е, и	твърди – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й.

Според звуковата си характеристика съгласните се делят на:

звучни – б, в, г, д, ж, з , дж, дз

беззвучни – п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц

• Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум наричаме сонорни. Това са: л, м, р, н, й. Съгласната й е винаги мека.
• Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.
• Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] не означават отделни гласни, а са съчетания от звукове.

това са те

Буквите ю, я, щ не означават отделни гласни, а съчетания от:

• й + у - ю йули юли (в началото на думата и след гласна);
• ь + у - ю пьуре пюре; (след мека или сонорна съгласна);

• й + а - я йагода ягода; (в началото на думата и след гласна);
• й + ъ -я полейъ полея (в окончания на глаголни форми);
• ь + а - я льато лято (след мека съгласна);
• ь+ъ - я мольъ моля (след мека съгласна);
• ш + т - щ светешт светещ (във всички позиции).

Някои изговорни правила, които трябва да запомните:

1. Буквата а се произнася а след гласна олимпиада, след твърда или сонорна съгласна вана, жена, вила и в членувани форми от ж. р. радостта, любовта

2. Буквата а се произнася ъ след твърди съгласни в глаголни окончания пишъ, и в членувани форми от м. р. градъ, диамантъ.

• Единствената буква в българския език, която няма звукова стойност, а означава мекост на предходна съгласна е ь.
• Съчетание от две букви с един звук – дж и дз.