Руслан Хасбулатов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
MerlLinkBot (беседа | приноси)
м Бот: замяна на остаряла препратка mp.urbannet.ru с moscowwriters.ru
Ред 32: Ред 32:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
*[http://mp.urbannet.ru/TVOR-P/x/xasbul/xasbul-tv.htm Биография]
*[http://moscowwriters.ru/TVOR-P/x/xasbul/xasbul-tv.htm Биография]
*[http://www.echo.msk.ru/guests/799/ Интервю с Хасбулатов от 1 март 2007]
*[http://www.echo.msk.ru/guests/799/ Интервю с Хасбулатов от 1 март 2007]



Версия от 15:07, 13 април 2011

Руслан Хасбулатов
Ӏимранан кIант Хасбулатов Руслан
руски учен и политик
16 август 2011 г.
Роден
Грозни, Чечено-ингушка АССР, СССР (днес Чечня)
Починал
3 януари 2023 г. (80 г.)

Религияислям
Учил вЮридически факултет на Московския държавен университет
ПартияКПСС (1966 г. – 1991 г.)
НаградиЗаслужил деятел на науката на Русия
Семейство

Подпис
Уебсайт
Руслан Хасбулатов в Общомедия

Руслан Хасбулатов (на руски: Руслан Имранович Хасбулатов) е руски учен, публицист и политик, член-кореспондент на Руската академия на науките, последен председател на Върховния съвет на Руската федерация. Първоначално е близък сподвижник на Борис Елцин, по-късно става негов основен опонент.

Биография

Етнически чеченец. След депортирането на чеченците семейството му се заселва в Казахстан, където преминава неговото детство и юношество. От 1962 година учи в Московски държавен университет „Ломоносов“, където завършва „Право“ (1966) в Юридическия факултет и аспирантура (1970), като защитава дисертация за кандидат на науките и (1980) дисертация за доктор на науките. Преподава в Руската икономическа академия „Г. В. Плеханов“ от 1978 г. Член-кореспондент на Руската академия на науките от 1991 г.

В началото на 1990 година е избран за народен представител от Грозненски национално-териториален избирателен окръг (№37, ЧИАССР). На 5 юни 1990 година е избран за първи заместник-председател, по-късно - за председател на Върховния съвет на РСФСР. [1] Изиграва решаваща роля в подавянето на Августовски пуч през 1991 г. Един от основните участници в Руската конституционна криза от 1993 г.

Библиография

  • Канада. Государство и корпорации, 1977
  • Освободившиеся страны. Политико-экономический анализ, 1986
  • Development country and Imperialism, India, 1985
  • Современная международная торговля, 1987
  • Управление корпорациями: теория и опыт, 1987
  • Социализм и бюрократия, 1989
  • Власть: размышления спикера, 1992
  • Выбор судьбы, 1992
  • Россия: пора перемен, 1993
  • Международные экономические отношения, 2 тома, 1991;
  • Мировая экономика, 1994
  • Мировая экономика и международные экономические отношения
  • Великая российская трагедия
  • Эпоха США: Технология доминирования и грядущего упадка - Экономика и политика России, №2, апрель 2000 г.
  • Мировая экономика. Теория. Концепции. Политика. 2 тома, 2001

Външни препратки