Феод: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.1) (Робот Добавяне: et:Lään |
Luckas-bot (беседа | приноси) |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
[[ast:Feudu]] |
[[ast:Feudu]] |
||
[[be:Феод]] |
|||
[[be-x-old:Фэод]] |
[[be-x-old:Фэод]] |
||
[[ca:Feu]] |
[[ca:Feu]] |
||
Ред 39: | Ред 40: | ||
[[no:Len]] |
[[no:Len]] |
||
[[nrm:Fieu]] |
[[nrm:Fieu]] |
||
[[oc:Fèu]] |
|||
[[pl:Lenno]] |
[[pl:Lenno]] |
||
[[pt:Feudo]] |
[[pt:Feudo]] |
Версия от 15:27, 12 юли 2011
Феод (късно латински: feodum, feudum; франкски: fehu-ôd, френски: fief, английски: fee, немски: Zehn; в буквален превод: добитък, имущество) [1] е средновековен институт, намерил широко приложение, като означение на поземлен имот и/или фискален приход, работен и/или даван от сеньора (известен още като "сюзерен") на васала (поданика на господаря). Поземленият имот може да е собствен или владян.
От 8 век насетне раздаването на феоди става масово явление в Европа. Първоначално феодите започват да се преотстъпват от владетелите на васалите, като награда за верноподаничество или срещу някакво задължение по служба към сюзерена. Постепенно те стават пожизнени, а от средата на 10 век се ѝ наследяват.
Източници
- ↑ История на средните векове, София. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.