Жан Огюст Доминик Енгър: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър''' (на [[френски]] ''Jean Auguste Dominique Ingres'') е френски [[художник]], [[график]] и [[цигулар]], продължител на [[класицизъм|класицизма]]. Ученик на [[Жак-Луи Давид]]. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка ("Апотеоз на Омир", [[1827]] г.). Майстор на женския образ ("Голямата одалиска", "Турска баня", "Изворът"). Портрети ("Мадам Ривиер", [[1805]] г.). |
'''Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър''' <ref>1. Енциклопедия А-Я, първо издание, 1970 г., БАН{{Br}}2.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН</ref> (на [[френски]] ''Jean Auguste Dominique Ingres'') е френски [[художник]], [[график]] и [[цигулар]], продължител на [[класицизъм|класицизма]]. Ученик на [[Жак-Луи Давид]]. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка ("Апотеоз на Омир", [[1827]] г.). Майстор на женския образ ("Голямата одалиска", "Турска баня", "Изворът"). Портрети ("Мадам Ривиер", [[1805]] г.). |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.oldmuseum.ru/index.php?id=90&Razdels=0:90&authname=Ingres%20Jean%20Auguste%20Dominique Интернет галерея на Енгър (на руски)] |
* [http://www.oldmuseum.ru/index.php?id=90&Razdels=0:90&authname=Ingres%20Jean%20Auguste%20Dominique Интернет галерея на Енгър (на руски)] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
==Източници на част от информацията== |
==Източници на част от информацията== |
||
Версия от 08:31, 7 септември 2011
| Жан Огюст Доминик Енгър | |
| френски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Жан Огюст Доминик Енгър в Общомедия | |
Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър [1] (на френски Jean Auguste Dominique Ingres) е френски художник, график и цигулар, продължител на класицизма. Ученик на Жак-Луи Давид. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка ("Апотеоз на Омир", 1827 г.). Майстор на женския образ ("Голямата одалиска", "Турска баня", "Изворът"). Портрети ("Мадам Ривиер", 1805 г.).
Биография
Младият Жан Огюст Доминик Енгър усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник и ваятел. През 1791 г. влиза в кралската академия в Тулуза. На 17 годишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак-Луи Давид. През 1801 г. спечелва наградата на Рим и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на Ватикана и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му "Юпитер и Тетида" "(1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си. Най-после му възлагат платното "Обетът на Луи Осми" - кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за маданите на Рафаел и се явява връх класицистичното изкуство. Енгър се прибира в Париж и отваря ателие - създава "Апотеоз на Омир" за таван на Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър - Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия. През 1834 г. Енгър приема поста директор на вила "Медичи" в Рим и остава там в продължение на 7 години. Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи "Апотеоз на Наполеон Първи". Влага цялото си въображение в една творба с голи тела - "Турска баня", шедьовър от последните му години.
Външни препратки
Източници
- ↑ 1. Енциклопедия А-Я, първо издание, 1970 г., БАН
2.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН
Източници на част от информацията
- Енциклопедия А-Я, първо издание, 1970 г., БАН
- Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН
