Граница на Мохоровичич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 00:12, 16 октомври 2011

Границата на Мохоровичич е линията, която разграничава слоя на земната кора от най-горната част на мантията-астеносферата.

Характеристики

Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на дълбоководните жлебове достига 20-30 км.

Установяване

На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко променят скоростта си на разпространение, като я увеличават. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и която предполага различие от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.

Вижте също

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 ==Установяване==
-На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватска]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]] [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко променят скоростта си на разпространение, като я увеличават. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и която предполага различие от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.
+На [[9 октомври]] [[1909]] на [[Далмация|далматинското]] крайбрежие на [[Хърватия]] се усеща голямо [[земетресение]]. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от [[сеизмограф]] и са анализирани от преподавателя по [[география]] в университета в [[Загреб]] [[Андрия Мохоровичич]]. Той установява, че [[скорост]]та на разпространение на [[напречни сеизмични вълни|напречните сеизмични вълни]] на около 60 км в дълбочина рязко променят скоростта си на разпространение, като я увеличават. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е [[течност|течна]] и която предполага различие от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.
 == Вижте също ==