Граница на Мохоровичич: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: sv:Mohorovičić-diskontinuiteten |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
[[sl:Mohorovičićeva nezveznost]] |
[[sl:Mohorovičićeva nezveznost]] |
||
[[sr:Мохоровичићев дисконтинуитет]] |
[[sr:Мохоровичићев дисконтинуитет]] |
||
[[sv:Mohorovičić-diskontinuiteten]] |
|||
[[th:โมโฮ]] |
[[th:โมโฮ]] |
||
[[tr:Mohorovičić süreksizliği]] |
[[tr:Mohorovičić süreksizliği]] |
||
Версия от 23:26, 6 август 2012
Границата на Мохоровичич е линията, която разграничава слоя на земната кора от най-горната част на мантията-астеносферата.
Характеристики
Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на дълбоководните жлебове достига 20-30 км.
Установяване
На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.