Хайнрих Вилхелм Олберс: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Промяна: en:Heinrich Wilhelm Matthias Olbers |
м Робот Добавяне: hy:Հենրիխ Օլբերս |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
[[he:היינריך וילהלם אולברס]] |
[[he:היינריך וילהלם אולברס]] |
||
[[hu:Heinrich Wilhelm Olbers]] |
[[hu:Heinrich Wilhelm Olbers]] |
||
[[hy:Հենրիխ Օլբերս]] |
|||
[[id:Heinrich Wilhelm Matthäus Olbers]] |
[[id:Heinrich Wilhelm Matthäus Olbers]] |
||
[[it:Heinrich Wilhelm Olbers]] |
[[it:Heinrich Wilhelm Olbers]] |
Версия от 12:03, 5 септември 2012
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Преглеждане на информацията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Хайнрих Вилхелм Матеус Олберс Heinrich Wilhelm Matthias Olbers | |
немски астроном | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Бремен, Федерална република Германия |
Учил в | Гьотингенски университет |
Награди | Член на Британското кралско научно дружество (4 декември 1804)[1] |
Хайнрих Вилхелм Матеус Олберс в Общомедия |
Хайнрих Вилхелм Матеус Олберс (Шаблон:Lang-de) е немски астроном и лекар.
Кратка биография
Хайнрих Вилхелм Олберс е роден на 11 октомври 1758 г. в Арберген на Везер, едно селце край Бремен, където баща му е пастор. Изучава медицина в Гьотинген от 1777 до 1780 г., посещавайки по същото време лекциите на Кестнер по математика. През 1770 г. Към края на 1781 г. Олберс се установява като лекар в Бремен; през юни 1785 г. той се оженва за Доротея Елизабет Кьоне, която умира след по-малко от година, 14 дни след като е родила дъщеря Дорис, омъжила се за адвоката д-р Христиан Фоке, а починала през 1818 г. Имала е 6 деца и чрез нея Олберс има 7 правнука. През 1789 г. той се оженва повторно - за Ана Аделхайд Люрсен (родена през 1765 г.). На 11 август 1790 г. му се ражда син, Георг Хайнрих Олберс, който надживява баща си, починал на 2 март 1840 г. Ана Люрсен Олберс почива на 23 януари 1820г.Почти четиридесет години Олберс активно практикува медицина в Бремен и се оттегля от активна дейност на 1 януари 1823 г. Казват, че никога не спял повече от 4 часа, като по-голямата част от нощта отдавал на астрономически наблюдения. Горната част на къщата му била приспособена за обсерватория. Специално внимание Олберс обръщал на кометите и една от тях, кометата от 6 март 1815 г. (с период 74 години), е наречена на негово име.Олберс е осмото дете от шестнадесетте деца в семейството. Баща му е проповедник в бременската Домкирхе от 1760 г., умира през 1772 г. Олберс посещава гимназията в Бремен; любовта му към астрономията проличава още на четиринадесетгодишна възраст. На 19 години той наблюдава слънчевото затъмнение, от 1777 г. Докторската му дисертация от 1780г. се нарича "De oculi mutationibus internis"(За вътрешните движения на очите). През 1781 г. предприема пътешествие до Виена, където си издействува разрешение да посети обсерваторията на Максимилиан Хел, и на 17 август 1781 г. вижда за първи път планетата Уран (открита една година преди това от Хершел), преди колегите му от Виена да са я наблюдавали. Домът му в Бремен се намирал на Зандщрасе №16. Имал е обширна клиентела като лекар и едва към десет часа вечерта се оттеглял в обсерваторията си. Паметникът му, издигнат през 1850 г., се намира на крайбрежната улица в Бремен.
Научни постижения
Докато дежури край леглото на болен другар, Олберс измисля метод за пресмятането на орбитите на комети; този метод е цяла цяла епоха в изучаването на кометите и се използва широко и досега. Това важно откритие е публикувано от барон фон Цах под заглавие "Ueber die leicheste und bequemste Methode die Bahn eines Cometen zu berechnen" ("Върху най-лесния и удобен метод за пресмятане траекторията на една комета"), Ваймар, 1797 г. Работата съдържа таблица с 87 орбити. Броят на изчислените орбити е увеличен до 178 от Енке във второто издание (1847) и до 242 от Гале в третото (1864 и 1894 г.). Смелата му хипотеза за произхода на астероидите - разрушаването на една първична голяма планета ("Месечни кореспонденции", VI, 88), въпреки че по-късно като че ли се отхвърля, първоначално е подкрепена чрез откриването на Юнона (от Хардинг) и на Веста (от самия Олберс) точно в околностите на съзвездията Кит и Дева, където би трябвало да се локализират възлите на такива предполагаеми планетни фрагменти. Олберс е избран от съгражданите си да асистира при кръщението на краля на Рим на 9 юни 1811 г. Член е на законодателното тяло в Париж през 1812-1813 г., освден че членува в много научни дружества. Получавал е награди от правителствата на много страни. В Бремен има негов паметник. През 1828 г. най-големият кораб, напускал дотогава Бременските докове, е назован "Олберс". Този кораб откарва хиляди немски емигранти в Бразилия. Потъва при корабукрошение през 1837 г.
Външни препратки
- Olbers’ Paradoxpdf
- Heinrich Wilhelm Matthias Olbersангл.
- Cunningham, C. J. The Origin of the Asteroids: Olbers versus Regner. Star Lab Press, 2006. ISBN 0-9708162-5-1.
- Bessel, F. W. Über Olbers. Von Herrn Geh. - Rath Bessel // Astronomische Nachrichten 22. 1845. с. 265.
- William Herschel. Observations on the Nature of the New Celestial Body Discovered by Dr. Olbers, and of the Comet Which Was Expected to Appear Last January in Its Return from the Sun // Abstracts of the Papers Printed in the Philosophical Transactions of the Royal Society of London 1. 1800 - 1814. с. 271–272.
- Lynn, W. T. The Discovery of Vesta // The Observatory 30. 1907. с. 103–105.
- Шаблон:1911 - see, for instance, "Olbers," Britannica
- ↑ List of Fellows of the Royal Society1660 – 2007 // Посетен на 10 октомври 2017 г.