Аменемхет II: Разлика между версии
Нова страница: thumb|дясно|200px|Сфинкс на Аменемхет II '''Аменемхет II''' /''Nubkhaure Senwosret''/ е трети ... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Louvre 122007 19.jpg|thumb|дясно|200px|Сфинкс на Аменемхет II]] |
[[Файл:Louvre 122007 19.jpg|thumb|дясно|200px|Сфинкс на Аменемхет II]] |
||
'''Аменемхет II''' /''Nubkhaure |
'''Аменемхет II''' /''Nubkhaure Amenemhat''/ е трети [[фараон]] от [[Дванадесета династия на Древен Египет]]. Управлява през 1929 - 1895 г. пр.н.е. през периода на [[Средно царство|Средното царство на Египет]]. |
||
Син е царица Неферу на фараон [[Сенусрет I]] с когото управлява съвместно през първите две години. Благодарение на успешната политика водена от баща му и натрупаните големи богатства Аменемхет II управлява повече от три десетилетия практически без да води войни. При неговото царуване държавата просперира и той обръща особено внимание на външната търговия, поддържайки взаимоотношения с [[финикийци]]те, [[Крит]] и [[Пунт]]. |
Син е царица Неферу на фараон [[Сенусрет I]] с когото управлява съвместно през първите две години. Благодарение на успешната политика водена от баща му и натрупаните големи богатства Аменемхет II управлява повече от три десетилетия практически без да води войни. При неговото царуване държавата просперира и той обръща особено внимание на външната търговия, поддържайки взаимоотношения с [[финикийци]]те, [[Крит]] и [[Пунт]]. |
Версия от 17:27, 9 ноември 2012
Аменемхет II /Nubkhaure Amenemhat/ е трети фараон от Дванадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1929 - 1895 г. пр.н.е. през периода на Средното царство на Египет.
Син е царица Неферу на фараон Сенусрет I с когото управлява съвместно през първите две години. Благодарение на успешната политика водена от баща му и натрупаните големи богатства Аменемхет II управлява повече от три десетилетия практически без да води войни. При неговото царуване държавата просперира и той обръща особено внимание на външната търговия, поддържайки взаимоотношения с финикийците, Крит и Пунт.
При Аменемхет II централизацията на властта започва да отслабва - той позволява на местните управители (номарси) да предават властта си на своите наследници. Въпреки връщането на старата практика на наследствено предавана местна власт, фараона все още оказвал контрол, а децата на номарсите били изпращани в неговия двор за да получат обучение.
За разлика от предшествениците си Аменемхет II оставя малко построени паметници.