Керкенез: Разлика между версии
м Робот Добавяне: bn:পাতি কেস্ট্রেল |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ar:صقر الجراد, id:Alap-alap erasia Промяна: sl:Postovka |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[als:Turmfalke]] |
[[als:Turmfalke]] |
||
[[an:Falco tinnunculus]] |
[[an:Falco tinnunculus]] |
||
[[ar:صقر الجراد]] |
|||
[[az:Falco tinnunculus]] |
[[az:Falco tinnunculus]] |
||
[[ba:Торомтай]] |
[[ba:Торомтай]] |
||
Ред 77: | Ред 78: | ||
[[he:בז מצוי]] |
[[he:בז מצוי]] |
||
[[hu:Vörös vércse]] |
[[hu:Vörös vércse]] |
||
[[id:Alap-alap erasia]] |
|||
[[it:Falco tinnunculus]] |
[[it:Falco tinnunculus]] |
||
[[ja:チョウゲンボウ]] |
[[ja:チョウゲンボウ]] |
||
Ред 104: | Ред 106: | ||
[[simple:Kestrel]] |
[[simple:Kestrel]] |
||
[[sk:Sokol myšiar]] |
[[sk:Sokol myšiar]] |
||
[[sl: |
[[sl:Postovka]] |
||
[[sr:Обична ветрушка]] |
[[sr:Обична ветрушка]] |
||
[[sv:Tornfalk]] |
[[sv:Tornfalk]] |
Версия от 10:07, 18 декември 2012
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Керкенез | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Керкенез в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Керкенезът (Falco tinnunculus), наричан още и черношипа ветрушка, е птица от семейство Соколови, срещаща се и в България. Размахът на крилете му е около 75 cm. Има изявен полов диморфизъм, като мъжкият е със сива глава и ръждиви, изпъстрени с тъмни петънца, криле, а женската еднообразно кафеникава, изпъстрена с по-тъмни петънца.
Разпространение и биотоп
Широко разпространен в Европа, Азия и Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща в градска среда.
Начин на живот и хранене
Ловува на земята и на открито, като оглежда местността под себе си, задържайки се на едно място във въздуха с бързи трептения на крилете, което го прави лесно разпознаваем от голямо разстояние. Единствената птица,която се опитва да го имитира е обикновеният мишелов. Когато забележи плячката си, керкенезът започва да се спуска бързо и в последните метри пикира с почти прибрани криле. В размножителния период по време на лов, двойката се издига и се рее на стотици метри над полето, като това представлява „любовната игра“. Храни се основно с едри скакалци, мишки, гущери, жаби, млади птици, възрастни чучулиги, врабчета и други, които успее да изненада. Най-едрите животни, които напада, са невестулка, хомяк, кос и пъдпъдък. Понякога напада от засада от дърво, като много рядко преследва птици в полет и обикновено тези преследвания завършват без успех. Плячката си убива както повечето соколи- с един удар с клюна във врата.
Размножаване
Гнезди най-често в изоставени гнезда на врани, свраки или други сравнително едри птици. Понякога в градовете гнезди по високи сгради, като избира обикновено отвор в стена, защитен от вятъра. Започва да снася в края на април и май. Яйцата са с ръждив цвят, изпъстрени нагъсто с по-тъмни и много дребни петънца, обикновено 4-5 на брой. Мъти в продължение на 28-30 дни само женската, като мъжкия я храни през това време. Ако не успее да осигури достатъчно храна, женската прекъсва мътенето, като това представлява ефективен механизъм за контрол на числеността на популацията в зависимост от наличните хранителни ресурси, т.е. ако в дадения период няма достатъчно храна, малките могат да не оцелеят или ако оцелеят, биха увеличили конкуренцията в местната популация за същата храна. Малките се излюпват покрити с бял пух и отворени очи, майката лежи почти непрекъснато над тях и ги топли и защитава през първите 7-8 дни, като през следващите 7-8 дни започва да напуска по малко гнездото, а след 15-16 дневна възраст вече не е нужно да ги топли. След този момент и двамата родители се заемат с изхранването на малките. Отначало майката къса парченца от плячката и ги подава на нивото на човката, като малките се хранят спокойно и ритмично. След около месец малките напускат гнездото и родителите им ги хранят в продължение на още един месец. Младите птици са оцветени като женските. Гнездят веднъж годишно.
Допълнителни сведения
В сравнение с повечето от видовете грабливи птици не е силно застрашен от изчезване, но въпреки всичко в последните години се наблюдава спад в числеността му в България и не е обявен за защитен вид.
- ↑ Falco tinnunculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)