Педагогика: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: war:Pedagohiya |
|||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Педагогика, от [[гръцки]] παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=pedagogue Етимологичен речник]</ref> |
Педагогика, от [[гръцки]] παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=pedagogue Етимологичен речник]</ref> |
||
Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Според възрастта, за които се отнася, се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика). |
Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението ([[дидактика]]). Според възрастта, за които се отнася, се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика). |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
Версия от 19:30, 30 декември 2012
Педагогика (Шаблон:Lang-el) е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за обучението и образованието на детето и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в практиката. Тя е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на учебно-възпитателната дейност. Крайната цел на педагогиката е формирането на човешката личност.[1]. В контекста на учене цял живот (Life-long learning) се използва думата андрагогия за еквивалентния термин при възрастните.
Историческа справка
Педагогическата дейност се свързва с понятието мъдрост и е неразделна част от развитието на цивилизацията. Педагогическата мисъл се заражда в древногръцката, древноизточната и средновековната теология и философия. За първи път е развита като наука в началото на XVII в. от английския философ Френсис Бейкън и закрепена като такава от чешкия педагог Ян Амос Коменски-Комениус. Научната педагогиката е сравнително млада наука и нейните научни основи и предмет поставя немския философ и психолог Йохан Фридрих Хербарт (Johann Friedrich Herbart) в първата половина на XIX век. През втората половина на 19 век започва период на разцвет и диференциация на педагогическата наука. Има голяма разлика във възгледите за педагогика и педология.
До началото на ХХ век, в специализирания печат и педагогическите среди, много остро се дискутира въпроса дали педагогиката е наука или изкуство. Спорът се разрешава като педагогиката твърдо се определя за наука, а педагогическата практика – възпитанието и обучението – се определят като изкуство, поради творческия характер, който съдържат.
Възпитанието и обучението се зараждат с развитието на човешкото общество. Обществената функция на възпитанието е да подготви децата за живота на възрастните – да получат необходимите знания умения и навици, да усвоят писаните и неписани правила на социалното общуване.
Етимология
Педагогика, от гръцки παιδαγογια означава буквално „детеръководство“ или ръководство на детското развитие.[2]
Основните дялове на педагогиката са: общи основи, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Според възрастта, за които се отнася, се дели на предучилищна, училищна и педагогика за възрастните (андрагогика).
Вижте още
Източници
- Педагогика, Марин Андреев
- Теория на възпитанието, Бишков
