Вискозитет: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ml:ശ്യാനത |
|||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Категория:Механика на флуидите]] |
[[Категория:Механика на флуидите]] |
||
[[af:Viskositeit]] |
|||
[[ar:لزوجة]] |
|||
[[bn:সান্দ্রতা]] |
|||
[[bs:Viskoznost]] |
|||
[[ca:Viscositat]] |
|||
[[cs:Viskozita]] |
|||
[[cy:Gwasgedd]] |
|||
[[da:Viskositet]] |
|||
[[de:Viskosität]] |
|||
[[el:Ιξώδες]] |
|||
[[en:Viscosity]] |
|||
[[eo:Viskozeco]] |
|||
[[es:Viscosidad]] |
|||
[[et:Viskoossus]] |
|||
[[eu:Biskositate zinematiko]] |
|||
[[fa:گرانروی]] |
|||
[[fi:Viskositeetti]] |
|||
[[fr:Viscosité]] |
|||
[[ga:Slaodacht]] |
|||
[[he:צמיגות]] |
|||
[[hi:श्यानता]] |
|||
[[hr:Viskoznost]] |
|||
[[ht:Viskozite]] |
|||
[[hu:Viszkozitás]] |
|||
[[id:Viskositas]] |
|||
[[is:Seigja]] |
|||
[[it:Viscosità]] |
|||
[[ja:粘度]] |
|||
[[jv:Viskositas]] |
|||
[[kk:Тұтқырлық]] |
|||
[[ko:점성]] |
|||
[[lb:Viskositéit]] |
|||
[[lt:Klampumas]] |
|||
[[lv:Viskozitāte]] |
|||
[[mk:Вискозност]] |
|||
[[ml:ശ്യാനത]] |
|||
[[ms:Kelikatan]] |
|||
[[nl:Viscositeit]] |
|||
[[nn:Viskositet]] |
|||
[[no:Viskositet]] |
|||
[[pl:Lepkość]] |
|||
[[ps:خټنه]] |
|||
[[pt:Viscosidade]] |
|||
[[ro:Viscozitate]] |
|||
[[ru:Вязкость]] |
|||
[[sh:Viskoznost fluida]] |
|||
[[simple:Viscosity]] |
|||
[[sk:Viskozita]] |
|||
[[sl:Viskoznost]] |
|||
[[sr:Вискозност флуида]] |
|||
[[sv:Viskositet]] |
|||
[[ta:பிசுக்குமை]] |
|||
[[th:ความหนืด]] |
|||
[[tr:Akmazlık]] |
|||
[[uk:В'язкість]] |
|||
[[ur:لزوجت]] |
|||
[[vi:Độ nhớt]] |
|||
[[zh:黏度]] |
Версия от 03:58, 11 март 2013
Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като "гъстота" или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за триенето на флуида. Така водата е "рядка", тъй като има малък вискозитет, докато растителното масло е "гъсто", защото има голям вискозитет.
Теоретична обосновка на Нютон
Когато срязващо усилие е приложено на твърдо тяло, тялото се деформира, докато деформацията породи противодействаща сила, която балансира приложената сила до достигане на равновесие. Когато напречно усилие е приложено върху флуид (тъй както вятърът духа върху повърхността на океана) флуидът започва да тече и продължава да тече, докато е приложено усилието. Когато усилието е премахнато, по принцип потокът се разпада поради вътрешно разсейване на енергията. Колкото е по-гъст флуидът, толкова по-голямо е съпротивлението му на срязващи напрежения и по-бързо е затихването на потока му.
Принципно във всеки поток слоевете се движат с различни скорости и "гъстотата" на флуида възниква от напрежението на срязване между слоевете, което изключително се съпротивлява на всяка приложена сила.
Исак Нютон постулира, че за прав, паралелен и равномерен поток, срязващото напрежение между слоевете е пропорционално на градиента на скоростта, ∂u/∂y, по посока перпендикулярна на слоевете, с други думи относителното движение на слоевете.
- .
Тук константата μ е известна като коефициент на вискозност, вискозитет, или динамичен вискозитет. Много флуиди като водата и повечето газове удовлетворяват критерия на Нютон и са известни като Нютонови (идеални) флуиди. Не-Нютоновите флуиди проявяват по-сложна от линейната зависимост между срязващите напрежения и градиента на скоростта. В доста изчислителни случаи се използва отношението на вискозната сила към инерционната сила; последната е характеризирана от плътността на флуида ρ. Това отношение се характеризира от кинематичния вискозитет, определен като:
- .
Джеймс Кларк Максуел нарича вискозитета бягаща еластичност поради аналогията на съпротивлението при еластичната деформация на твърдите тела при напрежения на срязване. Вискозитетът е основният механизъм за разсейване енергията на движението на флуида, предимно като топлина. В системата SI единицата за динамичен вискозитет е паскал-секунда (Pa·s), която е идентична на 1 N·s/m2 или 1 kg/(m·s). В системата SI единицата за кинематичен вискозитет е (m2/s).