Генерални щати (Франция): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: io:Generala stati (Francia)
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 32 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q207304.
Ред 5: Ред 5:
[[Категория:История на Франция]]
[[Категория:История на Франция]]
{{Link GA|ja}}
{{Link GA|ja}}

[[als:Generalstände]]
[[ca:Estats Generals de França]]
[[cs:Generální stavy]]
[[de:Generalstände]]
[[en:Estates General (France)]]
[[eo:Francaj Ĝeneralaj Statoj]]
[[es:Estados Generales de Francia]]
[[et:Generaalstaadid]]
[[eu:Frantziako Estatu Orokorrak]]
[[fr:États généraux (France)]]
[[he:אספת המעמדות]]
[[io:Generala stati (Francia)]]
[[it:Stati generali]]
[[ja:三部会]]
[[ko:삼부회]]
[[lb:Generalstänn]]
[[lt:Prancūzijos Generaliniai luomai]]
[[nl:Staten-Generaal (Frankrijk)]]
[[nn:États généraux]]
[[no:Stenderforsamling]]
[[oc:Estats Generaus (França)]]
[[pl:Stany Generalne (Francja)]]
[[pt:Assembleia dos Estados Gerais]]
[[ro:Stările Generale]]
[[ru:Генеральные штаты (Франция)]]
[[sk:Generálne stavy (Francúzsko)]]
[[sl:Generalni stanovi]]
[[sv:Frankrikes generalständer]]
[[th:สภาฐานันดร (ประเทศฝรั่งเศส)]]
[[tr:États généraux]]
[[uk:Генеральні штати]]
[[zh:三级会议 (法兰西)]]

Версия от 22:13, 11 март 2013

Генералните щати са върховен орган на държавната власт във Франция от XIV до XVIII век. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - духовенство - само висшето; аристокрация - предимно средната, тъй като херцозите и графовете считат, че са над това; и трето съсловие - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.

Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от Филип IV по време на конфликта му с римския папа Бонифаций VIII (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след Стогодишната война короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през XV и XVI век те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на Френската революция те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят. Шаблон:Link GA