Гниляне (град): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 79: | Ред 79: | ||
[[Категория:Градове в Косово]] |
[[Категория:Градове в Косово]] |
||
[[ar:جيلان (كوسوفا)]] |
|||
[[bs:Gnjilane]] |
|||
[[ca:Gnjilane]] |
|||
[[de:Gjilan]] |
|||
[[en:Gnjilane]] |
|||
[[es:Gnjilane (ciudad)]] |
|||
[[fa:گنییلان]] |
|||
[[fr:Gnjilane]] |
|||
[[hr:Gnjilane]] |
|||
[[it:Gnjilane]] |
|||
[[ja:ジラニ]] |
|||
[[ko:그닐라네]] |
|||
[[lt:Gnilanė]] |
|||
[[nl:Gjilan]] |
|||
[[pl:Gnjilane]] |
|||
[[ro:Gnjilane]] |
|||
[[ru:Гнилане]] |
|||
[[sh:Gnjilane]] |
|||
[[sq:Gjilani]] |
|||
[[sr:Гњилане]] |
|||
[[sv:Gnjilane]] |
|||
[[tr:Gilan, Kosova]] |
|||
[[zh:格尼拉内]] |
|||
Версия от 15:52, 13 март 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.
Гниляне или Гниляне (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-sr) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.
История
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.[1]
В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е заето от българската войска. По време на Втората световна война района на Гниляне е под българска администрация.
Население
| Година | Население |
|---|---|
| 1948 | 8 613 |
| 1953 | 9 250 |
| 1961 | 12 681 |
| 1971 | 21 258 |
| 1981 | 35 229 |
| 1991 | 51 912 |
| 2010 | 73 125 |
Побратимени градове
Външни препратки
Бележки
- ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
