Хатихумаюн: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот: Преместване на 7 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1199195. |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:Османско право]] |
[[Категория:Османско право]] |
||
[[el:Χαττ-ι Χουμαγιούν]] |
|||
[[en:Ottoman Reform Edict of 1856]] |
|||
[[ja:改革勅令]] |
|||
[[ko:하티 후마윤 칙령]] |
|||
[[mk:Хатихумајун]] |
|||
[[pl:Hatt-i Humayan]] |
|||
[[tr:Islahat Fermanı]] |
Версия от 18:57, 5 април 2013
Хатихумаюнът (Шаблон:Lang-tr)[1] е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа затворите.
Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.
Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
С настъпването на Източната криза (1875 - 1878 г.) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.
Източници
- ↑ Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј - Факултет за философско - историски науки, Скопје, 1981