Граница на Мохоровичич: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Границата на Мохоровичич''' е линията, която разграничава слоя на [[земна кора|земната кора]] от най-горната част на [[мантия]]та-[[астеносфера]]та. |
'''Границата на Мохоровичич''' е линията, която разграничава слоя на [[земна кора|земната кора]] от най-горната част на [[мантия]]та - [[астеносфера]]та. |
||
==Характеристики== |
==Характеристики== |
||
Версия от 22:38, 9 юли 2013
Границата на Мохоровичич е линията, която разграничава слоя на земната кора от най-горната част на мантията - астеносферата.
Характеристики
Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на дълбоководните жлебове достига 20-30 км.
Установяване
На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.