Батошево: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== История == |
== История == |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref> Село Батошево е известно с Батошевия манастир в Балкана. |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref> Село Батошево е известно с Батошевия манастир в Балкана. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Икономика == |
== Икономика == |
||
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. |
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. |
||
ВЕЦ "Батошево" (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929-1930 г. от Воден синдикат "Росица". Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат - първата каскада в страната. Тя функционира до ден-днешен. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец. |
ВЕЦ "Батошево" (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929-1930 г. от Воден синдикат "Росица". Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат - първата каскада в страната. Тя функционира до ден-днешен. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Личности == |
== Личности == |
Версия от 09:16, 19 февруари 2014
Батошево | |
Църквата и часовниковата кула в Батошево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 845 души[1] (15 март 2024 г.) 38,2 души/km² |
Землище | 22.145 km² |
Надм. височина | 340 m |
Пощ. код | 5470 |
Тел. код | 067303 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 02885 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ) |
Батошево в Общомедия |
Батошево е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.
История
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] Село Батошево е известно с Батошевия манастир в Балкана.
Икономика
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. ВЕЦ "Батошево" (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929-1930 г. от Воден синдикат "Росица". Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат - първата каскада в страната. Тя функционира до ден-днешен. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.
Културни и природни забележителности
- Батошевски манастир „Успение Богородично“ - мъжки
- Батошевски манастир „Въведение Богородично“ - девически
Личности
- Родени в Батошево
- Шаблон:BGR-флаг Йоаким Бакалов (1860 - 1952), български богослов[3]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Първият ректор - Йоаким Бакалов