Отче наш: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:


Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.
Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.

== Отче наш - на български и латински ==
==Старобългарски==
==Старобългарски==
{{кирилица|Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ, </br>
{{кирилица|Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ, </br>
Ред 21: Ред 19:
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.</br>
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.</br>
Аминь!}}
Аминь!}}

=== Църковнославянски ===
== Църковнославянски ==
[[Файл:Oldchurchslavonic.jpg|мини|център|400п|Молитвата на [[църковнославянски език]].]]
[[Файл:Oldchurchslavonic.jpg|мини|център|400п|Молитвата на [[църковнославянски език]].]]
{{Listen|filename=3.Otche Nach.ogg|title=Отче наш|description=Молитвата по музика на Дубенски, в изпълнение на д-р Емилиян Станков и Хор при православен храм „Света Троица“ в Пловдив, 2008 г.}}
{{Listen|filename=3.Otche Nach.ogg|title=Отче наш|description=Молитвата по музика на Дубенски, в изпълнение на д-р Емилиян Станков и Хор при православен храм „Света Троица“ в Пловдив, 2008 г.}}
Ред 51: Ред 50:
Ами́нь.
Ами́нь.


=== На новобългарски ===
== На новобългарски ==
Отче наш, Който си на небесата!
Отче наш, Който си на небесата!


Ред 78: Ред 77:
Амин.
Амин.


=== На латински ===
== На латински ==

Pater noster, qui es in caelis:{{Br}}
Pater noster, qui es in caelis:{{Br}}
sanctificetur Nomen Tuum;{{Br}}
sanctificetur Nomen Tuum;{{Br}}
Ред 93: Ред 91:
[[Молитва|Amen]].
[[Молитва|Amen]].


=== На старогръцки ===
== На старогръцки ==
Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,
Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,


Ред 112: Ред 110:
Ἄμην!
Ἄμην!


=== Транскрипция на български ===
Пàтер хемòн, хо ен тòйс уранòйс, хагиасthèто то òномà Су,
Пàтер хемòн, хо ен тòйс уранòйс, хагиасthèто то òномà Су,



Версия от 22:00, 20 май 2014

Отче наш - (Грегорианско песнопение)

Отче наш е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието на Матей 6:9-13 и Евангелието на Лука 11:2-4)[1] е завещана от самия Исус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене.

Богомилите са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф известен още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Възниква в България най-вероятно през XIXII в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век

Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[2] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [3] е един от най-ранните старобългарски текстове. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.

Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.

Старобългарски

Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,
да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,
да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,
да бѫдєтъ волıа Твоıа
ıако на нєбєси, и на зємли.
Хлѣбъ нашь насѫщьныи даждь намъ дьньсь
и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ,
и нє въвєди насъ въ искѹшєниѥ,
нъ избави ни отъ нєприѣзни,
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.
Аминь!

Църковнославянски

Молитвата на църковнославянски език.

О[т]чє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]сѣ[хъ],

да с[вѣ]ти́тсѧ и́мѧ Твоє ̀,

да прїидетъ ц[а]рствїе Твоє ̀,

да бȢ́де[тъ] волѧ Твоѧ ̀,

iа́кѡ на н[є]б[є]си и на зємли́.

Хлѣбъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,

и ѡста́ви на́мъ до́л[ѫ]ги на́шѧ,

iа́кѡ и мы ̀ ѡставлѧ́ємъ дол[ъ]жникѡмъ на́шы[мъ].

и не в[ъ]веди на́съ въ напа́сть

но изба́ви на[съ] ѿ лȢка́вагѡ:

iа́кѡ твоє́ є́сть ц[а]рствїє

и сила и слава во вѣ́ки.

Ами́нь.

На новобългарски

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

Насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата вовеки,веков

Амин.

На латински

Pater noster, qui es in caelis:
sanctificetur Nomen Tuum;
adveniat Regnum Tuum;
fiat voluntas Tua,
sicut in caelo, et in terra.
Panem nostrum cotidianum da nobis hodie;
et dimitte nobis debita nostra,
sicut et nos dimittimus debitoribus nostris;
et ne nos inducas in tentationem;
sed libera nos a Malo

Amen.

На старогръцки

Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,

ἐλθήτω ἡ βασιλεῖὰ Σου, γεννηθήτω τὸ θέλημὰ Σου

ὣ ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ τῆς γῆς.

Τοὺ ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον δὸς ἡμῖν σήμερον.

Καὶ ἄφες ἡμῖν τὰ ὀφειλήματα ἡμῶν,

ὣς καὶ ἡμεῖς ἀφίημεν τοῖς ὀφειλήταις ἡμῶν.

Καὶ μὴ εἰσένηγκας ἡμᾶς εἰς πειρασμὸν,

ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπὸ τοῦ πονηροῦ.

Ἄμην!

Транскрипция на български

Пàтер хемòн, хо ен тòйс уранòйс, хагиасthèто то òномà Су,

елthèто хе басилèйà Су, генеthèто то thèлемà Су

хо ен уранò кàй епѝ тес гес.

Ту àртон хемòн тон епиу̀сион дос хемѝн сèмерон.

Кàй àфес хемѝн та офейлèмата хемòн,

хос кàй хемèйс афѝемен тòйс офейлèтайс хемòн.

Кàй ме ейсèненкас хемàс ейс пейразмòн,

аллà рю̀сай хемàс апò ту понеру̀.

Àмен!

Вижте също така

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Шаблон:Link FA