Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ карта, картинка, източници
+ източници
Ред 16: Ред 16:
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
* Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33.
* Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33.
* Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6


{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}}
{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}}

Версия от 15:07, 26 май 2014

Уилям Смит (на английски William Smith) (около 1775, Блайт, Нортъмбърланд - неизв.) английски мореплавател.

Карта на о. Ливингстън
Нос Уилямс

През 1819 извършва търговско плаване на кораба "Уилямс" от Валпарайсо до Буенос Айрес и при преминаването покрай нос Хорн в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива Южните Шетлъндски о-ви (3687 км2). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на остров Ливингстън, първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.[1]

При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819-1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на Едуард Брансфайълд. През лятото (декември-март) на 1820-1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830-1831 участва в експедицията на Джон Биско.

Неговото име носят:

Бележки

  1. Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6

Източници

  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33.
  • Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6