Раймон дьо Поатие

Раймон дьо Поатие Антиохийски (фр. Raimond de Poitiers; 1099/1115, Аквитания — 29 юни 1149, Антиохия) — княз на Антиохия от 1136, младши син на Гийом IX Трубадур, херцог на Аквитания и неговата жена Филипа, графиня на Тулуза.

На миниатюрата на Жан Коломб и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал Луи VII. XIV век.

Брак с наследницата на Антиохия

Като се ражда Раймон,за него особени перспективи в Европа като младши син, той няма. В това време далеко на изток се нимирало княжество Антиохия, на което отчаяно не върви на управнци: два от тях загиват, и от 1119 година княжеството почти през цялото време се управлява от регенти. В средата на 30-те години, възниква остра потребност от пълноправен действащ господар — в мъж и воин. Раймон много подхожда за тази роля, по твърдение на хрониста, защото се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е перфектен ездач. Както се говори за него, Раймон на шега огъва железни пръти; може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага.

В 1136 година по време на сватосването и венчаването Констанс е на десет години. Когато за пристигането на Раймон разбира майката на кандидатката, доволно младата дама Алиса Йерусалимска (2-ра дъщеря на краля на Йерусалим Бодуен II и вдовица на княз Боемон II), решава да предложи на задморския жених в качество на спътница в живота себе си. Раймон разбрал разликата в положението. В първият случай той ставал пълноправен господар, във вторият - само с права на регент. Затова бързо се споразумява с патриарх Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриахът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Раул организират сватбата и изиграват по този начин майката Алиса.

Вторият кръстоносен поход

Най-Злият враг на Раймон става съседът му Имад ад-Дин Занги, когато в 1146 година го отстранява съдбата, обстановката не се подобрява, защото мястото на пияницата Занги в Алепо заема неговият син, аскет Нур ад-Дин Махмуд. Борбата върви с променлив успех — Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но само не и войници. Князът Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответният контингент пехота (обичайно, превишаваща численността на тежката конница в 5—10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морския порт Сен-Семион — френски кръстоносци на Луи VII Младия ,Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния противник.

Битка при Инаб

Битката при Инаб, в която е убит Раймон

Раймон остава сам, а когато кръстоносния поход окончателно се проваля и към началото на лятото 1149 година кръстоносците се разотиват, князът се оказва сам противника си Нур-Ед-Дин. Раймон намира не лош съюзник сред мюсюлманските съседи — вождът на асасините, курдският шейх по името на Али Ибн-Вафа. Започват размени на удари между християните и мюсюлманите-шеити с мюсюлмани-сюнити, с променлив успех и баланс на силите до момента, когато Нур-Ед-Дин не обсажда замъка Инаб. Раймон не може да си позволи противника да го лиши от тази крепост, защото със загубата и се губи възможността да се контролира положението на делата на изток от река Оронт, на която се намирала Антиохия.

Нур-ед-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска,и премисля. Тя наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур Ед-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлят в атака за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това, отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър, и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасини. Да се победи в такива условия и даже само да си проправиш път става невъзможно.

Смъртта на Раймон

Намиране тялото на Раймон Поатие след битката.

Раймон е третият княз на Антиохия, губещ главата си в бой — трети по ред. Обезсилен и измъчен, той пада с меч в ръка, сражавайки се с пълководеца на Нур-ад-Дин, Асад ад-Дин Ширкух ибн Шади.

Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия, Рожер Салернски загубва главата си в печално известната битка при Кървавото поле. Главата на Раймон е донесена на Асад ад-Дин Ширкух, той заповядва да облекат черепа в сребро и да го отправят в дар  на  Нур-ад-дин, халиф на Багдад,.

Антиохия устоява — Нур-ад-дин не се решава да щурмува веднага, а след това на помощ на антиохия идва от юг младият крал на Йерусалим Бодуен III.

Последици

Констанс остава вдовица с четири деца: на-големият син, малолетният Балдуин (бъдещият Балдуин III), две дъщери — Мариея и Филипа — и с новородения Балдуин. Последният често се счита син на втория мъж на княгинята, Рено де Шатийон. Това е съмнительно. Съдейки по всичко, Балдуин се ражда в годината на смъртта на Раймон, а втори път се омъжва Констанс около 1153 г. Така или иначе през 1176 год, в годината на нещастната битка под Мириокефалон, Балдуин командва в армията на Мануил I Комнин отряд рицари и загива, сражавайки се като герой, подобно на баща си.

Литература

• Duggan, A. «The Story of the Crusade». London, 1963.
• Kelly, A. «Eleanor of Aquitaine and the Four Kings». Cambridge, Massachusetts, 1950.
• Riley-Smith, J. «A Short History of the Crusade». Yale Univ. Press, 1987.
• Runciman, S. «A History of the Crusades», 2 vol. Cambridge, 1952.
• Setton, K. M. «A History of the Crusade». Vols. I, II. Wisconsin, 1969.
• William of Tyre, «A History of Deeds Done Beyond the Sea»