Уишбоун Еш: Разлика между версии
Александър (беседа | приноси) →История: + |
Александър (беседа | приноси) + |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Бандата по това време е вече започнала да свири в големи зали, и то като хедлайнери. ''Wishbone Four'' (1973) е първият запис без продуцента Дерек Лорънс, тъй като групата решава да се самопродуцира. През 1973 г., групата издава двоен концертен албум, наречен ''Live Dates''. Съществува и албум, наречен ''Wishbone Ash Live in Memphis'', който е промоционален за радиостанции, но никога не е продаван от търговски вериги. Не след дълго, китаристът Тед Търнър излиза от бандата. Той е заменен от Лори Уайзфийлд, и групата се премества в САЩ, където записва ''There's the Rub'' (1974). ''Locked In'' (1976), продуциран от Том Дауд, е свидетелство за преминаването към софт рока, и групата започва да прави концерти с кийбордист. |
Бандата по това време е вече започнала да свири в големи зали, и то като хедлайнери. ''Wishbone Four'' (1973) е първият запис без продуцента Дерек Лорънс, тъй като групата решава да се самопродуцира. През 1973 г., групата издава двоен концертен албум, наречен ''Live Dates''. Съществува и албум, наречен ''Wishbone Ash Live in Memphis'', който е промоционален за радиостанции, но никога не е продаван от търговски вериги. Не след дълго, китаристът Тед Търнър излиза от бандата. Той е заменен от Лори Уайзфийлд, и групата се премества в САЩ, където записва ''There's the Rub'' (1974). ''Locked In'' (1976), продуциран от Том Дауд, е свидетелство за преминаването към софт рока, и групата започва да прави концерти с кийбордист. |
||
Албумът от 1976 г., ''New England'', бележи завръщането към традиционния стил на Уишбоун Еш. ''Front Page News'' (1977) е последният записан в Щатите албум от този период. |
|||
== Дискография == |
== Дискография == |
Версия от 18:07, 19 ноември 2014
Уишбоун Еш Wishbone Ash | |
Уишбоун Аш през 2007 | |
Информация | |
---|---|
От | Торки, Великобритания |
Създаване | Торки Великобритания |
Стил | Рок Хард рок Прогресив рок |
Активност | от 1969 г. |
Уебсайт | [1] |
Членове | Анди Пауъл Мъди Манинен Боб Скийт Джозеф Крабтри |
Уишбоун Еш Wishbone Ash в Общомедия |
Уишбоун Аш (на английски Wishbone Ash) е британска рок-група, основна в Торки през 1969 г. и съществуваща и до днес. Музиката ѝ се причислява към стиловете рок, класически рок, прогресив рок и слоу рок. Характерно за групата е че те първи използват две солиращи китари.
Събират слава в началото и средата на 70-те. Едни от най-популярните им записи са Wishbone Ash (1970), Pilgrimage (1971), Argus (1972), There's the Rub (1974) и New England (1976).
Считани са за предци в хармоничния формат с две китари. Техните постижения помагат на Енди Пауъл и Тед Търнър да бъдат гласувани за "Двама от десетте най-влиятелни китаристи в историята на рока" (списание Трафик от 1989 г.), както и в "20-те най-добри китаристи на всички времена" (Ролинг Стоун). Мелъди Мейкър (1972) описват Пауъл и Търнър като "най-любопитния китарен екип от времето, когато Бек и Пейджъ озаряват Ярдбърдс".
Сформирани са в Торкей, Девън, през 1969 г. Те възникват от пепелта, оставена от Емпти Весълс (някога познати като Торинос, по-късно, през 1969 г., Тенгълуд), които са сформирани от основателя на Уишбоун Еш, Мартин Търнър (бас китара и вокали) през 1963 г., и допълнен от Стив Ъптън (барабани и перкусии) през 1966 г. Първоначалият състав на Уишбън Еш е завършен с включването на китаристите-вокали Енди Пауъл и Тед Търнър. През 1974 г. Тед Търнър напуска групата, и той е заменен от Лори Уайзфийлд. Групата продължава да се радва на критически и търговски висини, до 1980 г.
След като завъртат състави с бивши членове на Кинг Кримсън - Джон Уитън, Трапез, и Юрая Хип, Уайзфийлд напуска през 1985 г. През 1987 г., първият състав се събира отново за няколко албума - Nouveau Calls, Here to Hear и Strange Affair, до 1990 г., когато Ъптън напуска групата. След като Мартин Търнър е заместен през 1991 г., групата записва The Ash Live in Chicago, като след това Тед Търнър напуска през 1993 г.
История
Групата е сформирана през октомври 1969 г. от бас китариста Мартин Търнър и барабаниста Стив Ъптън. Когато първият китарист на Тенгълуд, Глен Търнър (брат на Мартин), напуска триото, той се връща в родните земи на Девън. Мениджърът Майлс Копланд - трети публикува обява за търсене на работа на китарист, а също и кийбордист. След продължително издирване на качествен китарист, групата се двоуми между два кандидата - а именно, Енди Пауъл и Тед Търнър (без връзка с Мартин). На тях им е предложено да опитат и двамата, "просто за да проверяват как ще звучат". За разлика от двойно-водещия звук на Олмън Брадърс, Уишбоун Еш включват корави елементи от прогресив рока, както и фолка и класическата музика. След като членовете на групата написват варианти за име на състава, Мартин Търнър избира една дума от общо два списъка - едната е Уишбоун, другата - Еш.
В началото на 1970 година, пред групата се отваря възможност да открият за Дийп Пърпъл. Китаристът им, Ричи Блекмор, по-късно отправя препоръка към продуцента Дерек Лорънс, спомагайки за реализирането на звукозаписен договор с Дека/Ем-Си-Ей Рекърдс.
Групата издава дебютния си албум, озаглавен с името на групата - Wishbone Ash, - през декември 1970 г. След една година, през тях минава нов албум, наречен Pilgrimage. Връх в търговски аспект е Argus, от 1972 г., който заема най-челно място в Британските класации за албуми (номер три). Албумът е гласуван от аудиторията на Саундс като "най-добър рок албум на годината", както и "топ британски албум" (Мелъди Мейкър). Групата печели световна слава във връзка с концертните си изпълнения.
Бандата по това време е вече започнала да свири в големи зали, и то като хедлайнери. Wishbone Four (1973) е първият запис без продуцента Дерек Лорънс, тъй като групата решава да се самопродуцира. През 1973 г., групата издава двоен концертен албум, наречен Live Dates. Съществува и албум, наречен Wishbone Ash Live in Memphis, който е промоционален за радиостанции, но никога не е продаван от търговски вериги. Не след дълго, китаристът Тед Търнър излиза от бандата. Той е заменен от Лори Уайзфийлд, и групата се премества в САЩ, където записва There's the Rub (1974). Locked In (1976), продуциран от Том Дауд, е свидетелство за преминаването към софт рока, и групата започва да прави концерти с кийбордист.
Албумът от 1976 г., New England, бележи завръщането към традиционния стил на Уишбоун Еш. Front Page News (1977) е последният записан в Щатите албум от този период.
Дискография
- Wishbone Ash (1970)
- Pilgrimage (1971)
- Argus (1972)
- Wishbone Four (1973)
- There's the Rub (1974)
- Locked In (1976)
- New England (1976)
- Front Page News (1977)
- No Smoke Without Fire (1978)
- Just Testing (1980)
- Number the Brave (1981)
- Twin Barrels Burning (1982)
- Raw to the Bone (1985)
- Nouveau Calls (1987)
- Here to Hear (1989)
- Strange Affair (1991)
- Illuminations (1996)
- Trance Visionary (1997) (electronic re-recordings)
- Psychic Terrorism (1998)
- Bare Bones (1999) (acoustic re-recordings)
- Bona Fide (2002)
- Clan Destiny (2006)
- Power of Eternity (2007)
Членове на Уишбоун Аш през годините
(1969-1973) |
|
---|---|
(1974-1980) |
|
(1981) |
|
(1981) |
|
(1982-1983) |
|
(1984-1985) |
|
(1986) |
|
(1987-1990) |
|
(1991) |
|
(1992-1994) |
|
(1995) |
|
(1995-1996) |
|
(1996-1997) |
|
(1998-2001) | |
(2001-2003) |
|
(2004-досега) |
|
Дискография
- Wishbone Ash (1970) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Pilgrimage (1971) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Argus (1972) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Wishbone Four (1973) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Live Dates (1974) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- There's the Rub (1974) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Locked In (1975) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- The King Will Come: Live(1976) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- New England (1976) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Mother of Pearl: Live (1976) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Front Page News (1977) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- No Smoke Without Fire (1978) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Just Testing (1980) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Live Dates II (1980) (Powell/M. Turner/Wisefield/Upton)
- Number the Brave (1981) (Powell/Wetton/Wisefield/Upton)
- Twin Barrels Burning (1982) (Powell/Bolder/Wisefield/Upton)
- Raw to the Bone (1985) (Powell/Spence/Wisefield/Upton)
- Nouveau Calls (1987) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Here to Hear (1989) (Powell/M. Turner/T. Turner/Upton)
- Strange Affair (1991) (Powell/M. Turner/T. Turner/Weston)
- The Ash Live in Chicago (1992) (Powell/Pyle/T. Turner/Weston)
- Live in Geneva (1995) (Powell/Kishman/Filgate/Sturgis)
- Illuminations (1996) (Powell/Kishman/Filgate/Sturgis)
- Trance Visionary (1997) (electronic dance album)
- Psychich Terrorism (1998) (electronic dance album)
- Bare Bones (1999) (Powell/Birch/Skeat/Weston)
- Live Dates III (2000) (Powell/Birch/Skeat/Weston)
- Bona Fide (2002) (Powell/Granfelt/Skeat/Weston)
- Almighty Blues Live (2003) (Powell/Granfelt/Skeat/Weston)
- Clan Destiny (2006) (Powell/Manninen/Skeat/Weston)
- The Power of Eternity (2007) (Powell/Manninen/Skeat/Crabtree)
- 40th Anniversary - Live in London (2009) (Powell/Manninen/Skeat/Crabtree)
- Elegant Stealth (2011) (Powell/Manninen/Skeat/Crabtree)