Простагландин: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Prostaglandin H2.png|thumb|250px|Синтез на простагландин-Н<sub>2</sub> от [[арахидонова киселина]] с [[циклооксигеназа]] и [[пероксидаза]]]] |
|||
[[File:11-epi-Prostaglandin F2alpha.svg|thumb|250px|11-епи-Простагландин-F<sub>2</sub>α]] |
|||
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката [[мускул]]атура. |
'''Простагландините''' са [[биологично активни вещества|биологично активни]] ейкозаноиди от групата на [[липид]]ите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по [[ензим]]ен път от незаменими [[мастни киселини]]. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката [[мускул]]атура. |
||
Версия от 10:47, 23 февруари 2015
Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Простагландините се синтезират в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини. Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура.
Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Те се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние. Те имат важно значение за човешкия и животинския организъм.
Източници
Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.