Антонио Негри

Тони Негри Antonio Negri
италиански философ-марксист
Роден	1 август 1933 г. Падуа, Италия
Починал	16 декември 2023 г. Вилжуиф, Франция
Религия	атеизъм
Учил в	Екол нормал (Париж) Падуански университет
Философия
Регион	Западна философия
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Тони Негри в Общомедия

Антонио (Тони) Негри (на италиански Antonio Negri) е италиански философ-марксист.

Биография

Съвсем млад става преподавател по теория на държавата в Падуанския университет. През 1950 г. влиза в редиците на организацията „Италианска младеж за католическо действие“ (Gioventú Italiana di Azione Cattolica). През 1956 г. се присъединява към Международната социалистическа партия и членува в нея до 1963 година.

В началото на 60-те години на 20 век взима участие в работата на издателската група „Червени тетрадки“ (Quaderni rossi), помогнала много по това време за възраждането на марксистката теория в Италия и намираща се извън сферите на влияние на официалната компартия. През 1969 г. - заедно с Оресте Скалцоне и Франко Пиперно - Негри основава ляворадикалната група „Работническа власт“ (Potere operaio). Дейността ѝ е прекратена през 1973 г., за да се сложи начало на групата „Работническа автономия“ (Autonomia operaia).

На 7 април 1979 г. Негри заедно с други негови съратници е арестуван от полицията по обвинение в тероризъм. Прокурорът смята, че Работническа автономия е своеобразен „мозъчен тръст“ на левите екстремисти и е свързана с Червените бригади, терористите, отвлекли и убили през 1978 г. бившия премиер-министър на Италия, лидера на партията на християндемократите Алдо Моро.

През 1983 г., докато чака присъдата си в затвора, Антонио Негри е избран за депутат в италианския парламент. Съгласно закона, депутатският имунитет му позволява да остане на свобода, докато премине неколкомесечната процедура по лишаването от имунитет. Италианският съд на първа инстанция го осъжда на 13 години затвор и в продължение на 14 години Негри се укрива от италианското правосъдие във Франция, където преподава и се занимава с научна дейност. През 1997 г. доброволно се завръща в Италия и до 2003 г. лежи в затвора в Рим.

Политически идеи

Сред централните политическите теми в трудовете на Негри са марксизмът, глобализацията, демокрацията, неолиберализма, противопоставянето на капиталистическата система, постмодернизма и други. Философът е широко известен като съавтор на интелектуалния бестселър „Империя“ (в съавторство с Майкъл Харт).

Избрана библиография в съавторство с Майкъл Харт

• „Labor of Dionysus: A Critique of the State-Form“ (1994)
• „Empire“ (2000)
• „Multitude: War and Democracy in the Age of Empire“ (2004)
• „Commonwealth“ (2009)

Външни препратки

• Иван Аладжов, „Антонио Негри - нестихващият бунт на интелектуалеца“, сайт на Българския антифашистки съюз - Русе
• Статии на Антонио Негри в Eurozine
• „Империализмът свърши“ (Предговор към „Империя“ на Антонио Негри и Майкъл Хард), в. „Култура“, бр.47, 20 декември 2002 г.