Битка при Антиетам: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Замяна на файла „Battle_flag_of_the_US_Confederacy.svg“ с Battle_flag_of_the_Confederate_States_of_America.svg |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| резултат = Тактически нерешителна, стратегическа победа за Съюза |
| резултат = Тактически нерешителна, стратегическа победа за Съюза |
||
| страна1 = <center>[[File:US flag 34 stars.svg|70px|border]]<br/>[[Съюз (Американска гражданска война)|Съюз]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) |
| страна1 = <center>[[File:US flag 34 stars.svg|70px|border]]<br/>[[Съюз (Американска гражданска война)|Съюз]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) |
||
| страна2 = <center>[[File:Battle flag of the |
| страна2 = <center>[[File:Battle flag of the Confederate States of America.svg|50px|border]]<br/>[[Конфедеративни американски щати|Конфедерация]] |
||
| командир1 = [[File:US flag 34 stars.svg|28px|border]] [[Джордж МакКлелан]] |
| командир1 = [[File:US flag 34 stars.svg|28px|border]] [[Джордж МакКлелан]] |
||
| командир2 = [[File:Battle flag of the |
| командир2 = [[File:Battle flag of the Confederate States of America.svg|18px|border]] [[Робърт Лий]] |
||
| сила1 = 75 500 |
| сила1 = 75 500 |
||
| сила2 = 38 000 |
| сила2 = 38 000 |
Версия от 10:25, 7 април 2015
Битка при Антиетам | |||
Американска гражданска война | |||
Битката при Антиетам, худ. Туре де Тулструп, изобразявайки атаката на Желязната бригада близо до Дункерската църква | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 17 септември 1862 г. | ||
Място | близо до Шарпсбург, Мериленд | ||
Резултат | Тактически нерешителна, стратегическа победа за Съюза | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка при Антиетам в Общомедия |
Битката при Антиетам (известна също като битката при Шарпсбург, особено в Юга), водена на 17 септември 1862, близо до Шарпсбург, Мериленд и река Антиетам, като част от Мерилендската кампания, е първата голяма битка в Американската гражданска война, водена на територията на Севера. Това е най-кървавата еднодневна битка в американската история, с около 23 000 убити и ранени.
След като преследва конфедеративния генерал Робърт Лий в Мериленд, Съюзният генерал Джордж МакКлелан отправя атаки срещу армията на Лий в отбранителни позиции зад р. Антиетам. Призори на 17 септември корпусът на ген-м. Джоузеф Хукър извършва мощна атака срещу левия фланг на Лий. Атаки и контраатаки бушуват из царевичната нива на Милър и боевете се вихрят около Дункерската църква. Съюзните атаки срещу Потъналия път в крайна сметка пронизват конфедеративния център, но федералното предимство не е използвано. През следобеда корпусът на съюзния ген.-м. Амброуз Бърнсайд влиза в действие, пленявайки каменен мост над р. Антиетам и напредвайки срещу десния фланг на Конфедерацията. В критичен момент пристига дивизията на ген.-м. А. П. Хил от Харпърс Фери и отправя изненадваща контраатака, отблъсквайки Бърнсайд и приключвайки битката. Въпреки че е превъзхождан по численост две към едно, Лий използва цялата си войска, докато МакКлелан изпраща по-малко от три четвърти от армията си, което позволява на Лий да постигне равен резултат на битката. През нощта и двете армии консолидират линиите си. Въпреки сериозните жертви Лий продължава да води схватки с МакКлелън и на 18 септември, докато премества изтощената си армия южно от река Потомак.
Въпреки че има предимство в числеността, атаките на МакКлелън не постигат концентрация на силата, което позволява на Лий да противодейства, като мести части и вътрешни линии, за да посрещне всяка атака. Въпреки предостатъчното резервни части, които би могло да се разгърнат за експлоатиране на локализираните успехи, МакКлелън не успява да унищожи армията на Лий. Въпреки това нашествието на Лий в Мериленд е приключено и той оттегля армията си обратно във Вирджиния без намеса от предпазливия МакКлелън. Макар че битката е тактически нерешителна, тя има достатъчно значение като победа, за да даде на президента Ейбръхам Линкълн увереността да обяви своята Прокламация за освобождение на робите, което разубеждава британското и френското правителство от потенциални планове за признаване на Конфедерацията.