Марсилеза: Разлика между версии
img |
|||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| сменен = |
| сменен = |
||
}} |
}} |
||
[[File:La Marseillaise (1907).webm|thumb|thumbtime=1|''La Marseillaise'' (1907).]] |
|||
'''„Марсилезата“''' ({{lang-fr|La Marseillaise}}) е [[национален химн|националният химн]] на Република [[Франция]]. |
'''„Марсилезата“''' ({{lang-fr|La Marseillaise}}) е [[национален химн|националният химн]] на Република [[Франция]]. |
||
Версия от 18:12, 9 май 2015
„Марсилезата“ (Шаблон:Lang-fr) е националният химн на Република Франция.
История
Написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след обявяване на война на Франция от страна на Австрия. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin).
Тя става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.
Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.
Днес национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на „Интернационала“, написани през 1870 г. от Йожен Потие, първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна (1871) с тази мелодия „Интернационалът“ е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на „Интернационала“.
Тъй като много хора с лява ориентация по света, особено анархистите, черпят вдъхновение от Комуната, „Марсилезата“ става интернационален символ на лявата политическа ориентация. В Чикаго например мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки „Марсилезата“. През 1917 г., след падането на царисткия режим, и „Марсилезата“, и „Интернационалът“ са използвани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „Интернационалът“ постепенно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „Отречемся от старого мира“ (Да се отречем от стария свят) силно се различават от френския текст. В Русия „Марсилезата“ е пята както с руския, така и с френския текст.
Песента е забранена от режима Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива. Тя е забранена също и във Френската империя, Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 г.
Специално във Франция химнът (и особено текстът му) става донякъде полемичен въпрос от 1970-те год. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски. Направени са много предложения да се смени химнът или текста му. Исторически обаче „Марсилезата“ се свързва с Френската република и нейните ценности, което прави такава промяна малко вероятна.
Всъщност „нечистата кръв“, която е предмет на спор, не е кръвта на чужденците, а „синята кръв“ (sang bleu) на аристократите за разлика от обикновените хора.
В по-близки времена и независимо от текста тя е пята много от антирасистки демонстранти след допускането на Жан-Мари Льо Пен до втория кръг на президентските избори през 2002 г.
Текст
„Марсилезата“ е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само 1-вият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 г. специална комисия, назначена от Министерството на отбраната на Франция, приема "официалната" версия на „Марсилезата“.
Поради военния характер на песента често текстът на „Марсилезата“ се критикува като агресивен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската раволюция.
(Първият куплет и припевът)
|
Allons enfants de la Patrie, Припев: Aux armes, citoyens, |
Напред деца на Родината, Припев: На оръжие, граждани, |
