Режим на Виши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Режим Виши)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виши.

Режим на Виши
1940 – 1944
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб

Национален девиз
Работа, Семейство, Отечество

Travail, famille, patrie

Национален химн
Маршал, тук ние идваме!

Maréchal, nous voilà !
French State 1942.svg
Континент Европа
Столица Виши
Най-голям град Виши
Официален език Френски
Религия Католицизъм
Форма на управление Фашистка република
Еднопартийна система
Теократична република
Президент
1940 – 1944 Филип Петен
Министър-председател
1940 – 1942 Филип Петен
1942 – 1944 Пиер Лавал
Законодателна власт Народно събрание
История Втора световна война
Валута
Предшественик
Наследник
Франция Франция
Днес част от Флаг на Франция Франция
Режим на Виши в Общомедия
Карта на Вишиска Франция 1940 – 1944
„Юдаизмът се стреми към световна хегемония“ – постер в Париж, март 1942 г.

Режимът на Виши (или Режим Виши), официално Френска държава (на френски: État français), наричана и Вишистка Франция, е френска марионетна държава през периода 1940 – 1944 г. по време на окупацията на Франция от Нацистка Германия през Втората световна война. Името идва от седалището на правителството в курортния град Виши.

Начело на режима стои героят от Първата световна война маршал Филип Петен, който разполага с почти неограничена власт. Той притежава цялата правителствена власт, назначава и уволнява министрите и държавните секретари, които са отговорни само пред него. Правителството контролира около 40% от френската територия и разполага с около 100 хилядна армия.

Дипломатически правителството е признато от Силите на Оста (в това число и от България), както и от СССР и САЩ.

От всички френски колонии Режимът на Виши контролира само Алжир, Тунис и някои от южноафриканските провинции.

Идеологически Виши е наследник на контрареволюционната френска традиция. Забелязва се завръщане към старите католически ценности, прави се опит за прилагане на патернализъм под контрола на държавата. Издига се в култ фигурата на президента Петен. Девиз на режима става лозунгът „Труд, семейство, Родина“. Проявява се амбиция за преработване на френската социална система и промяна на моралните принципи на френското общество. Именно моралният упадък и изоставянето на традиционните ценности са сочени от Петен като причини за поражението на Франция. В противовес на либералния индивидуализъм режимът се стреми да възстанови религиозните и семейните ценности.

Докато маршал Петен все пак се стреми да следва политика на ограничен колаборационизъм с Германия, то неговият заместник Пиер Лавал следва политика на пълно обвързване с Третия райх. Особено неприятно е сключеното споразумение с Германия за наемане на френска работна сила в полза на германската военновременна икономика.

Виши дава сериозен принос за германската военна мощ. На германците са изплатени 550 милиарда франка компенсации за тяхната военна окупация. Много французи работят в Третия райх – само през пролетта на 1944 г. 3,6 милиона французи се трудят в Германия.

Режимът на Виши следва откровено антисемитска политика. Евреите са изключени от основните служби, ограничен е достъпът им до университетите, предприятията им са конфискувани. Създаден е Комисариат по еврейските въпроси през пролетта на 1941 г., който допълнително утежнява положението на евреите. Още по-лошо е положението на евреите-чужденци, които по силата на закон, приет през есента на 1940 г., биват интернирани в „специални лагери“.

През лятото на 1940 г. режимът се насочва и срещу франкмасоните. Биват разпуснати тайните общества, а висшите служители масони са задължени да се обявят публично за такива.

Когато идва на власт, режимът на Виши, и по-точно Петен, се радва на относително голяма популярност. Много бързо обаче популярността на маршала спада, за което спомага поражението на Германия по фронтовете.

Дебаркирането на съюзниците в Нормандия слага край на правителството във Виши. След края на войната Петен и Лавал и около 20 000 французи са осъдени на смърт от т.нар. висш съд по правосъдието за държавна измяна, т.е. за колаборационизъм с Третия Райх и силите на Оста.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]