Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg|мини|200п|Органическият устав на Източна Румелия]] |
[[Картинка:Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg|мини|200п|Органическият устав на Източна Румелия (в издание от 1879 година)]] |
||
'''Органическият устав на Източна Румелия''' е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в [[Източна Румелия|областта]] и нейната [[автономия]] в рамките на [[Османската империя]]. |
'''Органическият устав на Източна Румелия''' е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в [[Източна Румелия|областта]] и нейната [[автономия]] в рамките на [[Османската империя]]. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
=== Зависимост от Османската империя === |
=== Зависимост от Османската империя === |
||
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на [[османски султан|османския султан]]. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици. |
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на [[османски султан|османския султан]]. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици.<ref>{{cite book | last = Маджаров | first = Михаил | title = Източна Румелия. Исторически преглед | location = София | publisher = Печатница С. М. Стайков | year = 1925 | pages = 77 | authorlink = Михаил Маджаров}}</ref> Султанът назначава [[Главен управител на Източна Румелия|главния управител]] и началника на [[Източнорумелийска милиция|източнорумелийската войска]] (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).{{hrf|Стателова|1983|27, 41}} Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 [[османска лира|турски лири]] и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.{{hrf|Стателова|1983|34-35}} |
||
=== Изпълнителна власт === |
=== Изпълнителна власт === |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
=== Съдебна власт === |
=== Съдебна власт === |
||
Съгласно устава, съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към [[Върховен съд (Източна Румелия)|върховния]] и окръжните съдилища.{{hrf|Стателова|1983|35-36}} |
|||
Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховното съдилище за административни тъжби]].<ref>Йочев, Евгени. [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/7/7-5.pdf Административното правосъдие в Източна Румелия]. Научни трудове на Русенския университет 2011, том 50, серия 7, с. 25-28</ref> |
|||
=== Официален език === |
=== Официален език === |
||
| Ред 26: | Ред 28: | ||
=== Граждански права и вероизповедание === |
=== Граждански права и вероизповедание === |
||
Органическият устав гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.{{hrf|Стателова|1983|28}} Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.{{hrf|Стателова|1983|28, 36-37}} |
Органическият устав на Източна Румелия гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.{{hrf|Стателова|1983|28}} Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.{{hrf|Стателова|1983|28, 36-37}} |
||
=== Въоръжени сили === |
=== Въоръжени сили === |
||
{{Основна|Източнорумелийска милиция}} |
|||
Комисарите на западноевропейските държави видоизменят източнорумелийската милиция, създадена от [[Временното руско управление]], като част от османската армия, задължена да брани границите на Източна Румелия и, при специфични условия (допускане на християни в османската армия и равноправие между християнските и мюсюлманските военнослужещи), на останалите европейски владения на Османската империя. Уставът регламентира подробно командването и структурите на милицията, както и нейната численост, ограничавайки първоначалния ѝ състав.<ref>Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том V: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007, ISBN 954-528-752-7, с. 353-354</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 18:13, 3 юни 2015
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Изработване
Органическият устав е изработен от международна комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г.[1]
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до Съединението през 1885 г. От 1 януари 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Александър Батенберг.
Основни положения
Зависимост от Османската империя
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на Берлинския договор за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на османския султан. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици.[2] Султанът назначава главния управител и началника на източнорумелийската войска (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).[3] Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 турски лири и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.[4]
Изпълнителна власт
Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор, назначен от османския султан със съгласието на Великите сили. Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), съставен от началниците на милицията, жандармерията и централните дирекции.[5] Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.[6]
Законодателна власт
Законодател на областта е Областното събрание. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен Постоянен комитет, излъчен от събранието.[7]
Съдебна власт
Съгласно устава, съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към върховния и окръжните съдилища.[8]
Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е Върховното съдилище за административни тъжби.[9]
Официален език
Уставът постановява законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османсокто правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.[10]
Граждански права и вероизповедание
Органическият устав на Източна Румелия гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.[11] Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.[12]
Въоръжени сили
Комисарите на западноевропейските държави видоизменят източнорумелийската милиция, създадена от Временното руско управление, като част от османската армия, задължена да брани границите на Източна Румелия и, при специфични условия (допускане на християни в османската армия и равноправие между християнските и мюсюлманските военнослужещи), на останалите европейски владения на Османската империя. Уставът регламентира подробно командването и структурите на милицията, както и нейната численост, ограничавайки първоначалния ѝ състав.[13]
Източници
- ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 38. Посетен на 01.06.2015.
- ↑ Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 77.
- ↑ Стателова 1983, с. 27, 41.
- ↑ Стателова 1983, с. 34 – 35.
- ↑ Стателова 1983, с. 29 – 30.
- ↑ Стателова 1983, с. 26, 33 – 34.
- ↑ Стателова 1983, с. 31 – 32.
- ↑ Стателова 1983, с. 35 – 36.
- ↑ Йочев, Евгени. Административното правосъдие в Източна Румелия. Научни трудове на Русенския университет 2011, том 50, серия 7, с. 25-28
- ↑ Стателова 1983, с. 27 – 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28, 36 – 37.
- ↑ Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том V: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007, ISBN 954-528-752-7, с. 353-354