Средногръцки език

Византийският гръцки език (Шаблон:Lang-el), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език) е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.

Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език^{[източник? (Поискан преди 3138 дни)]} и е говорен в продължение на около тринадесет века^{[източник? (Поискан преди 3138 дни)]}. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски гръцки език се характеризира с множество книжовни форми,^{[източник? (Поискан преди 3138 дни)]} имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е преобладаващото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.

Основен център за развитието на византийския език е Константинопол.

Хронология

Хронологически развитието на византийския език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:

предистория — до VI век;

1) от VII-то до X-тото столетие;

2) от XI век до падането на Константинопол.

Вижте също

• Гръцки езиков въпрос