Старогръцка трагедия

Трагедията (от гръцки - τραγῳδία, tragōidia - песен на козлите, tragos – козел и ode - песен) е най-ранният драматичен вид, възникнал в старогръцката древност. Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се оприличат на сатири. До нас са достигнали общо 33 старогръцки трагедии. Към нейните представители отнасяме Есхил, Софокъл и Еврипид.

Произход и развитие

Празници и състезания

Старогръцката култура, наричана още и „култура на празника“, е известна със своите празници, провеждани с цел преобразяване на действителността и откъсване от делника, и доближаване до отвъдния (нематериален) свят. Старогръцките празници се разделят на два основни типа: немистериални и мистериални. Двата типа празника почти винаги се застъпват и е възможно в единия да се открият характеристики на другия, или пък напълно да се преобразуват от един в друг.

• Немистериални празници

Немистериални са типичните старогръцки празници. Техен отличителен белег е фактът, че празнуващата единица е цялата общност - семейства, град, община. По време на немистериалните празници участието на външни лица е позволено. Такива празници са общоградските – панатенеи.

• Мистериални празници

Мистериалните празници имат неелински произход. Те са привнесени в Гърция вероятно от културата на древните балкански народи. В основата на празника е комплекс от ритуали за осигуряване на плодородието. Характерна за мистериалните празници е добре пазена тайна, като самите те не са отворени за цялата общност, а само за посветените хора. В мистериалния празник се създава йерархия от непосветени, по-малко посветени и повече посветени. Не са достъпни за външни лица.