Спектрална серия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:48, 16 юли 2016

Спектрална серия е съвкупност от спектрални линии, обединена в специфична група. Серийната структура е характерна за емисионните спектри на повечето свободни (несвързани) атоми - например атомарен водород. Тази структура на атома е свързана с дискретността на енергетичните нива, на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално чрез експеримента на Франк и Херц, а едва след това е обяснен теоретично от квантовата теория (квантова механика).

Спектрални серии на водорода

Установено е, че при поглъщане / излъчване на квант светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии (λ):⁽¹⁾

${\frac {1}{\lambda }}=R\left({\frac {1}{m}}+{\frac {1}{m}}\right)$ ,

където:

λ – вълново число, или още приведена честота, мерната му единица е cm^-1;
R – Константата на Ридберг, стойността ѝ за водорода е 109 677,571 cm^-1;
m и n – цели числа, които представляват главно квантово число за определено енергетично ниво.

Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m е константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича спектрална серия. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, Балмер, Пашен и Брекет.

Вижте също

Източници

Петър Райчев "Физика на атомните системи".

Шаблон:Физика-мъниче

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 [[Файл:Hydrogen_transitions.svg‎|дясно|мини|Спектрални серии на водорода]]
-Установено е, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където   се нарича [[вълново число]], или още приведена честота, мерната му единица е  cm<sup>-1</sup>  . [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На  m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.
+Установено е, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии (λ):<sup>(1)</sup>
+<math>\frac{1}{\lambda}=R\left(\frac{1}{m}+\frac{1}{m}\right)</math> ,
-Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''m''' е константа, а  '''n''' приема стойности m+1, m+2,…   се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4  спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
+където:
+*λ – [[вълново число]], или още приведена честота, мерната му единица е  cm<sup>-1</sup>;
+*R – [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]], стойността ѝ за [[водород]]а е 109 677,571 cm<sup>-1</sup>;
+*m и n – цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.
+Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''m''' е константа, а  '''n''' приема стойности m+1, m+2,…   се нарича '''спектрална серия'''. За [[атом]]а на [[водород]]а m=1, 2, 3 и 4  спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
 == Вижте също ==