Козаревец (област Стара Загора): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36: Ред 36:


<!-- == Обществени институции == -->
<!-- == Обществени институции == -->
За историята на с. Козаревец не се знае нищо, но определено може да се каже, че селището е съществувало отдавна, макар и през историческите епохи да е променяло своето местоположение. Категорично е, че на римския път е съществувало поселение, чиито останки и до днес излизат при оран в землището на Козаревец на около 2 км. южно от днешното му положение. На мястото са открити много парчета от глинени съдове.По разкази на възрастни хора, на това място преди 60-70 години /40-те и 50-те год. на 20 в./са вадени готови издялани камъни от зидове. С тях са градени част от къщите на сегашното село.
Една легенда разказва, че по турско в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строели нови кой където имал нивичка. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. От тогава нашествениците започнали да наричат селото Козаревец, защото българите се делили като кози от овце. В тази легенда вероятно е да има голяма доза истина, защото на 50 до 100 м. на изток от последните къщи се откриват множество парчета от стари "турски" керемиди. Явно селото действително е преживяло в не толкова далечно историческо минало някакво преместване в западна посока.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==

Версия от 12:05, 24 декември 2006

За другото българско село с име Козаревец, вижте Козаревец (Област Велико Търново).

Козаревец е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, Област Стара Загора.

Шаблон:Село


География

Селото се намира в южния край на Чирпанските възвишения, т.е. разположено е на ниски хълмове. Няколко километра по-южно он него започва равната като тепсия низина. В близост до Козаревец не протичат големи реки. Източно от селото, на хълма, са т.нар. Червени камъни, а през долчинката е м. Шейтана. Червените камъни са буквално наименование, тъй като почвата е ерозирала и на повърхността стърчат оголените червени скали от недрата на хълма. що се отнася до м. Шейтана, то името и е красноречиво. До преди 60-70 години от там са се вадели камъни за строеж на селските къщи, от което са останали многобройни дупки. Някои от тях целогодишно са пълни с вода, която се запазва бистра, сякаш е кладенчова. Всичко това е обрасло с храсталаци, върби и трънки. Околността е пълна със змии и всякакъв полски дивеч.

   На запад и северозапад, 2-3 км. от селото се намират две тракийски могили. Местните хора се отнасят с мълчалива почит към тях.
   От селото до северозападната могила, което е прекият път до съседното с. Михайлово, всеки може да повърви по стария римски път. На места потънал, на места камъните му може би са извадени, но има цели участъци от него запазени и до днес.
   Климатът е мек, зимите са по-меки, а летата са горещи. За жалост, и твърде сухи.До 50-60-те години на миналия век, около селото е имало много извори и кладенци, които вече са пресъхнали.

История

За историята на с. Козаревец не се знае нищо, но определено може да се каже, че селището е съществувало отдавна, макар и през историческите епохи да е променяло своето местоположение. Категорично е, че на римския път е съществувало поселение, чиито останки и до днес излизат при оран в землището на Козаревец на около 2 км. южно от днешното му положение. На мястото са открити много парчета от глинени съдове.По разкази на възрастни хора, на това място преди 60-70 години /40-те и 50-те год. на 20 в./са вадени готови издялани камъни от зидове. С тях са градени част от къщите на сегашното село. Една легенда разказва, че по турско в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строели нови кой където имал нивичка. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. От тогава нашествениците започнали да наричат селото Козаревец, защото българите се делили като кози от овце. В тази легенда вероятно е да има голяма доза истина, защото на 50 до 100 м. на изток от последните къщи се откриват множество парчета от стари "турски" керемиди. Явно селото действително е преживяло в не толкова далечно историческо минало някакво преместване в западна посока.

Културни и природни забележителности

Редовни събития

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България