Пол Валери: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
пълнеж |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е френски [[поет]], [[есеист]] и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]]. |
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е френски [[поет]], [[есеист]] и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]]. |
||
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата [[парка]]“ ([[1917]]) и „Очарования“ ([[1922]]), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през [[1896]] г. |
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата [[парка]]“ ([[1917]]) и „Очарования“ ([[1922]]), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през [[1896]] г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуалния живот. |
||
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите ''Тетрадки'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след Втората Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех. В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различвава от официалната политика и той загубва някои позициии, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава и при смъртта му във Франция е обявен национален траур. |
|||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Ред 42: | Ред 47: | ||
* ''Реч за естетиката и други есета'', София: Нов български университет, 2011. |
* ''Реч за естетиката и други есета'', София: Нов български университет, 2011. |
||
<references/> |
|||
Мирчев К., ''Валери, начин на упореба'' в ''Човекът и раковината'', София: Народна култура, 1987 |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{сродни проекти начало}} |
{{сродни проекти начало}} |
||
Ред 64: | Ред 71: | ||
[[Категория:Френски поети символисти]] |
[[Категория:Френски поети символисти]] |
||
[[Категория:Френски есеисти]] |
[[Категория:Френски есеисти]] |
||
[[Категория:Колеж дьо Франс]] |
|||
[[Категория:Членове на Френската академия]] |
[[Категория:Членове на Френската академия]] |
||
[[Категория:Хора от Лангедок-Русийон]] |
[[Категория:Хора от Лангедок-Русийон]] |
Версия от 20:36, 3 октомври 2016
Пол Валери | |
Валери, след 1920 г. | |
Роден | 30 октомври 1871 г. |
---|---|
Починал | 20 юли 1945 г. |
Националност | Франция |
Жанр | стихотворение, есе |
Направление | символизъм, модернизъм |
Известни творби | „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пол Валери в Общомедия |
Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (Шаблон:Lang-fr) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуалния живот.
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите Тетрадки (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след Втората Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех. В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различвава от официалната политика и той загубва някои позициии, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава и при смъртта му във Франция е обявен национален траур.
Творчество
- „Вечер с господин Тест“ – 1896
- „Младата орисница“ – 1917
- „Аблум стари стихове“ – 1921
- „Душата и танцът“ – 1921
- „Морско гробище“ – 1920
- „Очарования“ – 1922
- „Поглед върху съвременния свят“ – 1931
Издания на български
- Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
- Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
- Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.
Мирчев К., Валери, начин на упореба в Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
Външни препратки
- Произведения на Пол Валери в Моята библиотека
- Пол Валери в archive.org
- Пол Валери в Класици на социалните науки (Канада)
- Из Сюита (Suite, 1934), блог на Александър Лозев „Книги и коментари“, 12 февруари 2010 г.
- Венцеслав Константинов, „Маларме през погледа на Пол Валери“
- Венцеслав Константинов, „Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери“
- (в: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet)
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пол Валери, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Шаблон:Писател-мъниче Шаблон:Франция-мъниче
|