Магнус I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{велик магистър | име = Магнус I | наставка = | описание = крал на Норвегия | изображение за л...“
 
мРедакция без резюме
Ред 27: Ред 27:
'''Магнус I''' (на [[норвежки]]: ''Magnus Olavsson''), повече известен като '''Магнус Добрия''' (на [[норвежки]]: ''Magnus den gode''), (ок.[[1024]]- [[25 октомври]] [[1047]]), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на [[Олаф II|Свети Олаф II]] и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Св.Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер. След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.
'''Магнус I''' (на [[норвежки]]: ''Magnus Olavsson''), повече известен като '''Магнус Добрия''' (на [[норвежки]]: ''Magnus den gode''), (ок.[[1024]]- [[25 октомври]] [[1047]]), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на [[Олаф II|Свети Олаф II]] и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Св.Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер. След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.


Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от [[Свен II]]. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо [[Харалд Хардрада|Харалд Хардроде]], когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си в катедралата в [[Тронхайм]], наричан тогава Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда, родена от наложница, чието име не се знае.
Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд]] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от [[Свен II]]. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо [[Харалд Хардрада|Харалд Хардроде]], когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си в катедралата в [[Тронхайм]], наричан тогава Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда, родена от наложница, чието име не се знае.





Версия от 14:10, 28 ноември 2016

Магнус I
крал на Норвегия
Магнус I, рисунка от 19 в.
Информация
Управление1035 - 1047
Роден
ок. 1024 г.
Починал
ПредшественикКнут Велики
НаследникХаралд Хардроде
Семейство
БащаСвети Олаф II
Магнус I в Общомедия

Магнус I (на норвежки: Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (на норвежки: Magnus den gode), (ок.1024- 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на Свети Олаф II и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Св.Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер. След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.

Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в Ютланд докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от Свен II. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо Харалд Хардроде, когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си в катедралата в Тронхайм, наричан тогава Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда, родена от наложница, чието име не се знае.


Харалд II Сивия плащ
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (970 – 995)
Олаф I Тригвасон