Буржка катедрала: Разлика между версии
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 4x нов ред, 2x запетая, 2x тире, 3 интервала, А|АБ, заглавие-стил, й→ѝ, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| тип на сградата = катедрала |
| тип на сградата = катедрала |
||
| архитектурен стил = [[готика]] |
| архитектурен стил = [[готика]] |
||
| време на изграждане = |
| време на изграждане = 1192 – 1390 |
||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = действаща |
| съвременен статут = действаща |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Буржска катедрала''' или катедрала „Свети Стефан от Бурж“({{lang-fr|Cathédrale Saint-Étienne de Bourges}}) |
'''Буржска катедрала''' или катедрала „Свети Стефан от Бурж“({{lang-fr|Cathédrale Saint-Étienne de Bourges}}) – [[готика|готическа]] [[катедрала]] [[Стефан (светец)|Св. Стефан]] във френския град [[Бурж]]. Началото на строителството датира от края на [[XII век]], а освещаването на катедралата се е състояло на [[13 май]] [[1324]] година. |
||
⚫ | Строежът на катедралата в сегашния ѝ вид е свързан с избухналите пожари в началото на 12 в. и с промяната на архитектурните стилове. През 1195 г. архиепископ Анри дьо Сюли подема инициатива опожареният християнски храм да бъде възстановен. Властващият през този период архитектурен стил е готика, което личи от всеки елемент на днешната катедрала. Макар и изградена с изключително проста конструкция, катедралата Сен Етиен се превръща в истински готически шедьовър. |
||
⚫ | Строежът на катедралата в сегашния |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
[[Файл:BourgesDB362.jpg|thumb|left|200px|План]] |
[[Файл:BourgesDB362.jpg|thumb|left|200px|План]] |
||
Храмът има рядък за подобни съоръжения план: [[трансепт]]ът, придаващ на християнските църкви традиционна кръстообразна форма, в Буржската катедрала отсъства. Ширината на главния [[неф]] на катедралата е 15 метра, дължината е равна на 122 метра, |
Храмът има рядък за подобни съоръжения план: [[трансепт]]ът, придаващ на християнските църкви традиционна кръстообразна форма, в Буржската катедрала отсъства. Ширината на главния [[неф]] на катедралата е 15 метра, дължината е равна на 122 метра, височината е 37 метра, височината на [[аркада]]та е 20 метра. |
||
=== Тимпан със Страшния съд === |
=== Тимпан със Страшния съд === |
||
[[File:Bourges Cathédrale E.jpg|thumb|left|централен тимпан |
[[File:Bourges Cathédrale E.jpg|thumb|left|централен тимпан – със Страшния съд]] |
||
Готиката предписва изобразяването на темата в два регистъра: [[Възкресение]]то,залог за надежда, което освен това дава шанс на готическите майстори да опитат възможностите си при изобразяване на голи тела; над него страшния съд, извършван от свети Михаил,чиито везни ще изпратят праведните |
Готиката предписва изобразяването на темата в два регистъра: [[Възкресение]]то,залог за надежда, което освен това дава шанс на готическите майстори да опитат възможностите си при изобразяване на голи тела; над него страшния съд, извършван от свети Михаил, чиито везни ще изпратят праведните (от добрата част на везните) в рая, а грешните (от другата страна), където ги дебне хилещата се кохорта от демони. Ангелската милост надделява в това произведение на смирената готика от края на ХIII век (ок.1280 г.)<ref>Жак льо Гоф. ''Цивилизацията на средновековния запад''.стр.224 изд.1997 година, изд.група „Агата-А“</ref> |
||
== Други факти== |
== Други факти == |
||
Скулптурите на северния и южния портали са изпълнени за по-ранната романска катедрала и датират примерно около 1160 година, дървените врати на порталите са изпълнени в края на XV век. |
Скулптурите на северния и южния портали са изпълнени за по-ранната романска катедрала и датират примерно около 1160 година, дървените врати на порталите са изпълнени в края на XV век. |
||
Ред 62: | Ред 64: | ||
файл:Bourges-Sant-Joan-Baptista.jpg|витраж на Йоан Баптист |
файл:Bourges-Sant-Joan-Baptista.jpg|витраж на Йоан Баптист |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Препратки == |
== Препратки == |
||
* [http://www.sacred-destinations.com/france/bourges-cathedral.htm Буржска катедрала в путеводител Sacred Destinations] {{ref-en}} |
* [http://www.sacred-destinations.com/france/bourges-cathedral.htm Буржска катедрала в путеводител Sacred Destinations] {{ref-en}} |
||
Ред 68: | Ред 71: | ||
* [http://www.medievalart.org.uk/bourges/default.htm Витражи на Буржската катедрала] {{ref-en}} |
* [http://www.medievalart.org.uk/bourges/default.htm Витражи на Буржската катедрала] {{ref-en}} |
||
* [http://www.gotik-romanik.de/Bourges%20Thumbnails/Thumbnails.html Фотографии на Буржската катедрала] |
* [http://www.gotik-romanik.de/Bourges%20Thumbnails/Thumbnails.html Фотографии на Буржската катедрала] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
[[Категория:Обекти на световното наследство във Франция]] |
[[Категория:Обекти на световното наследство във Франция]] |
Версия от 15:52, 12 юни 2017
катедрала „Свети Стефан от Бурж“ Cathédrale Saint-Étienne de Bourges | |
Вид на храма | катедрала |
---|---|
Страна | Франция |
Населено място | Бурж |
Посветен на | Стефан |
Тип на сградата | катедрала |
Архитектурен стил | готика |
Изграждане | 1192 – 1390 |
Статут | действаща |
катедрала „Свети Стефан от Бурж“ в Общомедия |
Буржска катедрала или катедрала „Свети Стефан от Бурж“(Шаблон:Lang-fr) – готическа катедрала Св. Стефан във френския град Бурж. Началото на строителството датира от края на XII век, а освещаването на катедралата се е състояло на 13 май 1324 година.
Строежът на катедралата в сегашния ѝ вид е свързан с избухналите пожари в началото на 12 в. и с промяната на архитектурните стилове. През 1195 г. архиепископ Анри дьо Сюли подема инициатива опожареният християнски храм да бъде възстановен. Властващият през този период архитектурен стил е готика, което личи от всеки елемент на днешната катедрала. Макар и изградена с изключително проста конструкция, катедралата Сен Етиен се превръща в истински готически шедьовър.
Архитектура
Храмът има рядък за подобни съоръжения план: трансептът, придаващ на християнските църкви традиционна кръстообразна форма, в Буржската катедрала отсъства. Ширината на главния неф на катедралата е 15 метра, дължината е равна на 122 метра, височината е 37 метра, височината на аркадата е 20 метра.
Тимпан със Страшния съд
Готиката предписва изобразяването на темата в два регистъра: Възкресението,залог за надежда, което освен това дава шанс на готическите майстори да опитат възможностите си при изобразяване на голи тела; над него страшния съд, извършван от свети Михаил, чиито везни ще изпратят праведните (от добрата част на везните) в рая, а грешните (от другата страна), където ги дебне хилещата се кохорта от демони. Ангелската милост надделява в това произведение на смирената готика от края на ХIII век (ок.1280 г.)[1]
Други факти
Скулптурите на северния и южния портали са изпълнени за по-ранната романска катедрала и датират примерно около 1160 година, дървените врати на порталите са изпълнени в края на XV век.
Витражите са от първата четвърт на XIII век. От 25 витража са се съхранили 22, а особено интересни са витражите на деамбулатория в източната част на храма.
Криптата е построена около 1200 година и повтаря формата на разположения над нея деамбулаторий. Криптата е забележителна със своите сводове и съдържат надгробна статуя/гисант/ на херцог Жан дьо Бери, а в апсидата са съхранени също статуи на херцога и неговата съпруга. Разположеният в нефа на катедралата астрономически часовник съществува вече 500 години и е за първи път споменат през 1422 година.
Галерия
-
Западна фасада
-
Нефът на Буржската катедрала
-
Витраж, посветен на Йоан Кръстител
-
Ниската част на западната фасада
-
Романская резба на южния портал
Изгледи
-
портал
-
нощен изглед
-
гаргойл
-
гаргойл
-
интериор
-
детайл от витраж
-
витраж
-
витраж
-
витраж на Йоан Баптист
Препратки
- Буржска катедрала в путеводител Sacred Destinations (англ.)
- История на готическата архитектура: Бурж (англ.)
- Катедрала в Бурж (англ.)
- Витражи на Буржската катедрала (англ.)
- Фотографии на Буржската катедрала
Източници
- ↑ Жак льо Гоф. Цивилизацията на средновековния запад.стр.224 изд.1997 година, изд.група „Агата-А“