Коаксиален кабел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш без изт
м Disambiguated: омОм (физика)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници|11:11, 25 ноември 2016 (UTC)}}
{{без източници|11:11, 25 ноември 2016 (UTC)}}
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]]
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]]
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен [[проводник]] и оплетка (една или няколко), която служи за екраниране на сигнала в проводника. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази среда е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^m/s. При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ [[изолационни материали]]. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и имат значение при пресмятане на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 [[ом]]а.
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен [[проводник]] и оплетка (една или няколко), която служи за екраниране на сигнала в проводника. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази среда е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^m/s. При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ [[изолационни материали]]. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и имат значение при пресмятане на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 [[Ом (физика)|ом]]а.


Типове изолационни покрития са: поливинилхлорид (PVC), полиетилен, полипропилен, тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.
Типове изолационни покрития са: поливинилхлорид (PVC), полиетилен, полипропилен, тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.

Версия от 13:20, 17 юли 2017

Коаксиален кабел

Коаксиалният кабел е кабел, съставен от централен проводник и оплетка (една или няколко), която служи за екраниране на сигнала в проводника. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази среда е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^m/s. При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ изолационни материали. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и имат значение при пресмятане на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 ома.

Типове изолационни покрития са: поливинилхлорид (PVC), полиетилен, полипропилен, тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.

Начин на изготвяне

Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на мед и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.

Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят индуктивностите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.