Мекленбург: Разлика между версии
Ludger1961 (беседа | приноси) |
м Bot: Automated text replacement (-голями +големи) |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
'''Мекленбург''' ({{lang-de|Mecklenburg}}, на мекленбургски: ''Mękelborg'') е исторически регион в северната част на [[Германия]]. Мекленбург е територия на [[Свещената Римска империя]], днес е най-голямата част в западна [[Мекленбург-Предна Померания]]. |
'''Мекленбург''' ({{lang-de|Mecklenburg}}, на мекленбургски: ''Mękelborg'') е исторически регион в северната част на [[Германия]]. Мекленбург е територия на [[Свещената Римска империя]], днес е най-голямата част в западна [[Мекленбург-Предна Померания]]. |
||
Мекленбург има площ от 15 721 квадрат километра и през май 1939 г. там са живеели 910 826 жители и 56 града. Най- |
Мекленбург има площ от 15 721 квадрат километра и през май 1939 г. там са живеели 910 826 жители и 56 града. Най-големите градове на Мекленбург са [[Росток]], [[Шверин]], [[Нойбранденбург]] и [[Висмар]]. |
||
Името Мекленбург („Mikelenburg“) се споменава за пръв път в документ от 995 г. Така се казвал [[Славяни|славянският]] [[замък]] Мекленбург (Вилиград) в днешното [[село Мекленбург]] при [[Висмар]] и означава „Голям замък“. Живеещият там славянски род от князе (крале) взема това име. |
Името Мекленбург („Mikelenburg“) се споменава за пръв път в документ от 995 г. Така се казвал [[Славяни|славянският]] [[замък]] Мекленбург (Вилиград) в днешното [[село Мекленбург]] при [[Висмар]] и означава „Голям замък“. Живеещият там славянски род от князе (крале) взема това име. |
Версия от 20:20, 9 септември 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мекленбург.
Мекленбург (Шаблон:Lang-de, на мекленбургски: Mękelborg) е исторически регион в северната част на Германия. Мекленбург е територия на Свещената Римска империя, днес е най-голямата част в западна Мекленбург-Предна Померания.
Мекленбург има площ от 15 721 квадрат километра и през май 1939 г. там са живеели 910 826 жители и 56 града. Най-големите градове на Мекленбург са Росток, Шверин, Нойбранденбург и Висмар.
Името Мекленбург („Mikelenburg“) се споменава за пръв път в документ от 995 г. Така се казвал славянският замък Мекленбург (Вилиград) в днешното село Мекленбург при Висмар и означава „Голям замък“. Живеещият там славянски род от князе (крале) взема това име. Управлява се от 1131 до 1918 г. от род Дом Мекленбург.
През ранното Средновековие Мекленбург е заселен от славяни и се управлява от князе (крале). От 1160 г. територията е завладяна първо от саксонците и е включена в немскоговорещата Свещена Римска империя. От 1180 до 1227 г. Мекленбург e окупиран от Дания. Князът на ободритите Прибислав получава обратно през 1167 г. Terra Obodritorum (освен Графство Шверин) като васал на саксонския херцог Хайнрих Лъв и приема християнската вяра.
От 1200 г. в страната идват немски заселници от Вестфалия, Долна Саксония, Фризия и Холщайн. Те основават 45 градове. След смъртта на Хайнрих Борвин II през 1226 г. територията се разделя. Създават се княжествата Мекленбург, Верле и господствата Пархим-Рихенберг и Росток.
Според договора от Хамбург от 8 март 1701 г. територията е разделена на две (частични) херцогства, от 1815 г. на (частичните-) Велики херцогства – Мекленбург-Шверин и Мекленбург-Стрелиц –, които образуват обща държава и от 1755 г. имат обща конституция и общо народно събрание до 1918 г. От 1 януари 1934 г. двете части на страната се обединяват отново в Ланд Мекленбург. През 1945 г. територията влиза в Мекленбург-Предна Померания, която по заповед на Съветския съюз от 1947 г. се нарича „Мекленбург“.
През 1990 г. се основава отново Мекленбург-Предна Померания и от 3 октомври 1990 г. е държава на Германия.
Източници
- Ernst Boll, Geschichte Mecklenburgs mit besonderer Berücksichtigung der Culturgeschichte. 2 Bände. Neubrandenburg 1855–1856 Erweiterter Nachdruck 1995. ISBN 3-910170-18-8
- Wolf Karge, Ernst Münch, Hartmut Schmied, Die Geschichte Mecklenburgs. Von den Anfängen bis zur Gegenwart. 4. Auflage, Hinstorff, Rostock 2004. ISBN 3-356-01039-5.
Външни препратки
- Landesbibliographie MV
- Wappen „Herzog von Mäcklbürg“ aus dem Ortenburger Wappenbuch von 1466
- Renovirte Gesinde-, Tagelöhner-, Baur-, Schäffer-, Tax- und Victual-Ordnung (sog. Mecklenburger Gesindeordnung) von 1654
- Gesinde-, Tagelöhner-, Paur- vnd Schäffer Ordnung (sog. Mecklenburger Gesindeordnung), publiziert 1666
- Handbuch des Grundbesitzes im Deutschen Reiche - Die Großherzogtümer Mecklenburg-Schwerin und Strelitz Traugott Mueller; Berlin, 1888
- Mecklenburgische Urkunden und Daten, H. Sachsse; Rostock, 1900
- Seiten der Bundeszentrale für politische Bildung