Тон (лингвистика): Разлика между версии
Bot: Automated import of articles - append on top |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{към пояснение|Тон|Тон (пояснение)}} |
{{към пояснение|Тон|Тон (пояснение)}} |
||
'''Тон''' е използването на [[Височина на тона|височината]] на [[глас]]а (т.е. [[честота]]та на [[звук]]а), за разграничаване на [[лексика]]лни или [[граматика|граматически]] значения. Във всички езици се среща [[интонация]]та – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат ''тонални''. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат ''тонеми'', по-аналогия с [[фонеми]]те. |
'''Тон''' е използването на [[Височина на тона|височината]] на [[глас]]а (т.е. [[честота]]та на [[звук]]а), за разграничаване на [[лексика]]лни или [[граматика|граматически]] значения. Във всички езици се среща [[интонация]]та – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат ''тонални''. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат ''тонеми'', по-аналогия с [[фонеми]]те. |
Версия от 17:39, 9 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тон.
Тон е използването на височината на гласа (т.е. честотата на звука), за разграничаване на лексикални или граматически значения. Във всички езици се среща интонацията – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат тонални. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат тонеми, по-аналогия с фонемите.
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много америндски езици, китайският, виетнамският, тайският, банту езиците, сомалийският и субсахарските езици (с изключение на суахили, уолоф и фулани) и много други.