Тренчова махала (Мазарачево): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Селище инфо|България |
{{Селище инфо|България |
||
| име = Тренчова махала |
| име = Тренчова махала |
Версия от 18:38, 9 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тренчова махала | |
— махала — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Кюстендил |
Част от | Мазарачево |
Тренчова махала (Ленище) е махала на село Мазарачево, община Кюстендил, област Кюстендил.
История
Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, по името на Трендафил Митов, преселник от с.Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода – семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото“, с. Мазарачево.
Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905 г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% – българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се преселва в село Мазарачево и се установява в махала Ленище.
По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана. Тогава се разчува, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия от Кюстендил до Гюешево. Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин“, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил Митов.
Трендафил Митов има двама синове – Стоичко и Асен. Понеже бащината къща е малка, братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче да отидат да живеят на друго място, те започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин се обособява бъдещата Тренчова махала.
Вижте също
Библиография
- Василев, А. Енциклопедичен речник Кюстендил А – Я, С., 1988 г.
- Делев.П. История на България, 11 клас, С., 2001 г.
- Димитров, Т. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до 1920 г. С., 1996 г.
- Захариев, Й. Кюстендилското Краище, К., 2001 г.
- Митов, Я. Гордостта на Явор. Историята на Митовия род., К., 2008 г.