Инфрачервена спектроскопия: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Инфрачервената спектроскопия''' (ИЧ) е дял от [[спектроскопия]]та, обхващащ дълговълновата област на спектъра (>730 nm след червената граница на [[видим спектър|видимия спектър]]). Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационното (отчасти ротационно) движение на молекулите, а именно — в резултат на преходи между вибрационните нива на основното електронно състояние на молекулите. ИЧ излъчване се поглъща от много газове, с изключение на О<sub>2</sub>, N<sub>2</sub>, H<sub>2</sub>, Cl<sub>2</sub> и едноатомните газове. Поглъщането протича на [[дължина на вълната]], характерна за всеки определен газ, например за СО това е 4,7 микрометра. |
'''Инфрачервената спектроскопия''' (ИЧ) е дял от [[спектроскопия]]та, обхващащ дълговълновата област на спектъра (>730 nm след червената граница на [[видим спектър|видимия спектър]]). Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационното (отчасти ротационно) движение на молекулите, а именно — в резултат на преходи между вибрационните нива на основното електронно състояние на молекулите. ИЧ излъчване се поглъща от много газове, с изключение на О<sub>2</sub>, N<sub>2</sub>, H<sub>2</sub>, Cl<sub>2</sub> и едноатомните газове. Поглъщането протича на [[дължина на вълната]], характерна за всеки определен газ, например за СО това е 4,7 микрометра. |
||
Версия от 15:31, 13 октомври 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Инфрачервената спектроскопия (ИЧ) е дял от спектроскопията, обхващащ дълговълновата област на спектъра (>730 nm след червената граница на видимия спектър). Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационното (отчасти ротационно) движение на молекулите, а именно — в резултат на преходи между вибрационните нива на основното електронно състояние на молекулите. ИЧ излъчване се поглъща от много газове, с изключение на О2, N2, H2, Cl2 и едноатомните газове. Поглъщането протича на дължина на вълната, характерна за всеки определен газ, например за СО това е 4,7 микрометра.
По инфрачервените спектри на поглъщане може да се определи строежа на молекулата на различни органични (и неорганични) вещества с относително къси молекули: антибиотици, ферменти, алкалоиди, полимери, комплексни съединения и др. Вибрационните спектри на молекулите на вещества с относително дълги молекули (белтъци, мазнини, въглехидрати, ДНК, РНК и др.) се намират в терахерцовия диапазон, и затова строежът на такива молекули се изследва с помощта на радиочестотни спектрометри за терахерцовия диапазон. По броя и разположението на пиковете в ИЧ спектри на поглъщане може да се направят изводи за природата на веществото (качествен анализ), а по интензитета на ивиците на поглъщане — за количеството на даденото вещество (количествен анализ). Основни инструменти на ИЧ спектроскопия са инфрачервените спектрометри.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Инфракрасная спектроскопия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |