Дактилоскопия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:24, 29 януари 2018

Дактилоскопия е метод за идентификация (опознаване) на човека само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката кожа.

Методът е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на XIX век е полицейски служител в Британска Индия.

Шаблон:Медицина-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници}}
 [[File:Fingerprints taken by William James Herschel 1859-1860.jpg|мини|Отпечатъци от пръсти и длан, правени от Уилям Джеймс Хершел в периода [[1859]] – [[1860]] г.]]
 '''Дактилоскопия''' е метод за идентификация (опознаване) на [[човек]]а само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката [[кожа]].
+Методът е използван за първи път от [[Великобритания|британеца]] сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на [[XIX век]] е полицейски служител в [[Британска Индия]].
-Чисто практично погледнато тези набраздености на кожата на ръцете ни помагат да задържаме гладките предмети, без те да ни се изплъзват.
+{{медицина-мъниче}}
-Вероятността от пълно съвпадение на набраздеността по пръстите на двама човека е едно на 64 милиарда. Така излиза, че  пръстовите отпечатъци  са по-уникални дори и от ДНК. Те са основно средство в биометрията (науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики).
-Каква информация, обаче, носят  те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и антропология. Още по-интересното обаче е защо и как се получават тези криволичещи черти по пръстите ни. Представете си следното вътрешният епидермис и вътрешната подкожна тъкан на пръстите ни образуват нещо като сандвич, по средата на който се намира т. нар дермален клетъчен слой.
-В действителност миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви.  Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики. Факт е обаче, че има доказателства, че шансовете на двама души да прижеват идентичен отпечатък, макар и много малки, съществуват. Според енциклопедист от 19-ти век на име сър Франсис Галтън, вероятността хора да имат едни и същи отпечатъци на пръстите е едно на 64 милиарда.
-Методът е използван за първи път от [[Великобритания|британеца]] сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на [[XIX век]] е полицейски служител в [[Британска Индия]]. Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители.  Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.
-За да сложи край на тази практика,  Хершел накарал индусите  да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя.  А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор.
-Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ  принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика.  Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина.  Така се  запалил по идеята  за тяхното  по-подробно проучване.  Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.
-Още през '''античността''' в Египет е намерена вкаменелост с отпечатък от длан, за която не се твърди да е човешка, на 10 000 години.На практика обаче, първото доказателство за проявен интерес към папиларните линии на ръцете е праисторическата скална рисунка, показана на картинката по-долу, намерена на скала до езерото Кежимуйки в Нова Скотия/ Канада.
-По-късно около 1750г. преди н.е. жителите на Вавилон използвали специфични глинени плочки с нанесени пръстови отпечатъци върху тях, в търговските си отношения. Aсирийците също използвали този начин за идентификация. Днес в лондонския музей се пазят около 22 000 глинени плочи от библиотеката на цар Ашурбанипал, намерени при разкопки на Ниневия( столицата на Асирия), сред които се срещат и договори,удостоверени с поставен пръстов отпечатък.
-В Китай използвали пръстовите отпечатъци за “подписването” на различни видове договори, официални документи, в наказателния процес и при уреждане на семейно-правни отношения. Това ставало чрез глинено клеймо на което се оставял отпечатъка. Най-старият намерен документ, който доказва това, датира от 300 г. преди н.е.. Може да се поспори, обаче, дали китайците са били запознати с уникалността на рисунъка изграден от папиларните линии или просто са придавали някакъв обвързващ или тържествен ефект на докосването на документа с ръка.
-В Древния Рим, Куантилиан използвал кървавата следа от длан, оставена на местопрестъплението, за да докаже убийство. Това е първият случай в историята на разкриване престъплението и наказване на виновния чрез използването на отпечатъци.
-В '''средновековието''' през 8 век след н.е. в Япония отпечатъкът е бил достатъчен за обвързването с договор.
-Към 14 век официалните документи в Персия винаги се съпътствали с пръстов отпечатък върху тях.
-Според Е.Локар развитието на дактилоскопията протича през три периода - доисторически, емпиричен и научен. От тази гледна точка може да се каже, че емпирическия период започва през 1684 год., когато д-р Неемия Гру (Nehemiah Grew), британец по народност и иначе известен с работата си в областта на ботаниката и физиологията на растенията, описва в детайли релефа на ръката, като споменава дори и потните пори, използвайки названието "малки фонтани".
-През 1686 год., излиза трудът "De Extemo Tactus Organo", чийто автор Марчело Малпиги, по-късно бива наречен дядо на криминалистиката. Качествената разлика с труда на д-р Гру, издаден 2 години по-рано,е че освен елементите на рисунъците, Малпиги открива и наличието на различните слоеве на кожа.
-През т.н. "'''Ново време'''" през 1823 год. Ян Евангелист Пуркине, професор по анатомия от университета в Бреслау, разделя в свои труд пръстовите отпечатъци на девет категории, но не отделя никакво внимание на идентификационната им сила.
-През 1858 год. британеца Уилям Хершел - служител в Източно-индийската компания използва пръстови отпечатъци за сключването на договор със съконтрахенти. По-късно той става магистрат в Нудея, като едно от основните му задължения е да разпределя пенсиите на местните и да предотвратява максимално измамите с тях.Познавайки идентификационните възможности на пръстовите отпечатъци, Хершел започва да изисква полагането им от всеки получаващ пенсия. Измамите след този момент рязко намалели.
-Въодушевен от успеха си, през 1977 год., Хершел поисква позволение да приложи системата си в местен затвор, но то му е отказано.
-Някъде по-това време шотландския лекар Хенри Фолдс, работещ в болница в Япония, изучава отпечатъците и през Октомври 1880 год. изпраща статия до списание "Природа". По-късно той се свърза с Чарлз Дарвин за съвет. Дарвин го насочва към братовчед си - Сър Франсис Галтон.
-Интересът на Галтон към разглежданата материя през 1892 год довежда до едно от най-важните научни разработки свързани с дактилоскопията. Това е първата книга по темата, в която също така се посочват уникалността и неизменяемостта на отпечатъците, както и тяхна класификация, която се ползва и до днес.{{медицина-мъниче}}
 [[Категория:Доказателствено право]]