Батошево: Разлика между версии
м Disambiguated: Батошевски манастир → Батошевски манастир „Въведение Богородично“ |
м - ден днешен; козметични промени |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. |
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. |
||
ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира |
ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[Категория:Села в област Габрово]] |
[[Категория:Села в област Габрово]] |
Версия от 23:36, 1 октомври 2018
Батошево | |
Църквата и часовниковата кула в Батошево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 845 души[1] (15 март 2024 г.) 38,2 души/km² |
Землище | 22.145 km² |
Надм. височина | 340 m |
Пощ. код | 5470 |
Тел. код | 067303 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 02885 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ) |
Батошево в Общомедия |
Батошево е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.
История
Село Батошево е известно с Батошевските манастири в Балкана.
На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При потушаване на Априлското въстание малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Икономика
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.
ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.
Културни и природни забележителности
- Батошевски манастир „Успение Богородично“ – мъжки
- Батошевски манастир „Въведение Богородично“ – девически
Личности
- Родени в Батошево
- Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов[3]
- Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора[4]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Първият ректор – Йоаким Бакалов
- ↑ За Недю Александров