Петър и Боян: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г. |
Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г. |
||
В ''Записките на Готския топарх'' от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]] – където пише, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”,'' също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. |
В ''Записките на Готския топарх'' от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]] – където пише, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”,'' също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296—302. </ref> |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
[[Категория:Първа българска държава]] |
[[Категория:Първа българска държава]] |
||
[[Категория:Българска аристокрация]] |
[[Категория:Българска аристокрация]] |
||
Версия от 20:04, 17 ноември 2018
cs.png)
Петър и Боян са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век. Засвидетелствани са в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош, където той пише за успехите им над Византия:
| „ | Двама български военачалници – Петър и Боян – започнали война срещу гърците и, като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена. | “ |
Обстановка
След тежкия удар върху българската държава, нанесен от руския княз Светослав I, през 971 г. византийците временно овладяват Преслав. 5 години по-късно, в началото на 976 г., умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на Месопотамия – Варда Склир – против младия още император Василий II, българите, водени от комитопулите, започват настъпление в балканските провинции на империята.
Бунтът на Петър и Боян
След кончината на Цимисхий населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.[1][2] Бунтът е воден от местните боляри Петър и Боян,[3][4] които са връзката на комитопулите със североизточните български земи.[5] В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите – братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България от името на пленения в Цариград цар Борис II.
Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г.
В Записките на Готския топарх от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното причерноморие, между Крим и днешна Одеса – където пише, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”, също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.[6]
Източници
- ↑ Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315
- ↑ В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613
- ↑ П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
- ↑ Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004
- ↑ Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
- ↑ Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296—302.