Изпарение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


{{физикохимия-мъниче}}
{{физикохимия-мъниче}}

от земната повърхност водата се изпарява в атмосферата.там тя се превръща във водни пари след това отново в атмосферата се преработва за да стане отново вода и така под формата на дъжд пада на земната повърхност.

Версия от 17:18, 27 ноември 2018

Водна пара, образувана при изпарения от чаша горещ чай.

Изпарението е процес, при който молекулите в течно състояние спонтанно преминават в газообразно сътояние. Този процес е обратен на кондензацията. Изпарението зависи от интензивността на топлинното движение на молекулите.

Молекулите нямат достатъчно енергия за да избягат от течното състояние, защото това би довело до изпарението на течността. При сблъсъците си една с друга молекулите си предават енергия. Понякога трансфера на енергия е едностранен към една от молекулите и тя събира достатъчно енергия за да премине точката на кипене на течността. Ако това се случи на повърхността на течността, то тази молекула може да отлети във вид на пара.

Изпарението е основна част от кръговрата на водата. Слънчевата енергия влияе на изпаренията от океани, езера, влажността в почвата и на други водоеми.

Шаблон:Физикохимия-мъниче


от земната повърхност водата се изпарява в атмосферата.там тя се превръща във водни пари след това отново в атмосферата се преработва за да стане отново вода и така под формата на дъжд пада на земната повърхност.