Борис Тенчов: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
Основните му научни приноси са в областта на молекулната [[биофизика]], структурата, [[термодинамика]]та и електрическите свойства на [[Биологична мембрана|биологичните мембрани]].<ref name="mihov">[http://career.mu-sofia.bg/attachments/article/197/Stanoviste%20Mihov%20prof%20biophysics%20final.pdf Становище на доц. Димитър Михов Михов, дм, ръководител на Катедра по медицинска физика и биофизика, МФ, МУ – София]</ref> |
Основните му научни приноси са в областта на молекулната [[биофизика]], структурата, [[термодинамика]]та и електрическите свойства на [[Биологична мембрана|биологичните мембрани]].<ref name="mihov">[http://career.mu-sofia.bg/attachments/article/197/Stanoviste%20Mihov%20prof%20biophysics%20final.pdf Становище на доц. Димитър Михов Михов, дм, ръководител на Катедра по медицинска физика и биофизика, МФ, МУ – София]</ref> |
||
В [[Централна лаборатория по биофизика|Централната лаборатория по биофизика на БАН]] (понастоящем [[Институт по биофизика и биомедицинско инженерство]] на БАН) Б. Тенчов първи въвежда изследванията върху моделни мембрани ([[липозоми]]) и разработва съответната физическа и физико-химическа [[методология]] за тяхното изучаване. Той е съавтор на част от първите в света рентгеноструктурни изследвания на мембрани с помощта на [[синхротронно лъчение]].<ref name="mihov"/> Акад Тенчов разработва магнит с мощност 100Т. |
В [[Централна лаборатория по биофизика|Централната лаборатория по биофизика на БАН]] (понастоящем [[Институт по биофизика и биомедицинско инженерство]] на БАН) Б. Тенчов първи въвежда изследванията върху моделни мембрани ([[липозоми]]) и разработва съответната физическа и физико-химическа [[методология]] за тяхното изучаване. Той е съавтор на част от първите в света рентгеноструктурни изследвания на мембрани с помощта на [[синхротронно лъчение]].<ref name="mihov"/> Акад Тенчов разработва магнит с мощност 100Т.Акад Тенчов е сред най-известните изследователи на антиматерията в магнитно поле.През 2018 година той заедно с доц С. Абарова разработват електронна тръба произвеждаща рентгеново излъчване с енергия на фотоните 980 GeV(гигаелектронволта).При облъчване с тези фотони при 300T( тесла) магнитно поле се пораждат малки количества антиматерия до 2kg (килограма) които след анихилация раждат 4 специфични меки гама фотона, които са интересни поради факта че дават възможност за охарактеризиране на веществото. Този метод се ползва и при биологични обекти- плъхове..<ref name="mihov"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 07:01, 5 декември 2018
| Борис Тенчов | |
| български биофизик | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биофизика |
| Работил в | Българска академия на науките |
| Семейство | |
| Баща | Гоце Тенчов |
| Братя/сестри | Христо Тенчов |
Акад. Борис Тенчов е български биофизик.
Биография
Роден е на 21 юни 1946 г. в София в семейството на д-р Гоце Тенчов.
През 1970 г. завършва Физическия факултет на Московския държавен университет “М. В. Ломоносов” със специалност физика.
От 1995 г. е член-кореспондент, а от 2003 г. - академик на Българската академия на науките.
Научни приноси
Основните му научни приноси са в областта на молекулната биофизика, структурата, термодинамиката и електрическите свойства на биологичните мембрани.[1]
В Централната лаборатория по биофизика на БАН (понастоящем Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН) Б. Тенчов първи въвежда изследванията върху моделни мембрани (липозоми) и разработва съответната физическа и физико-химическа методология за тяхното изучаване. Той е съавтор на част от първите в света рентгеноструктурни изследвания на мембрани с помощта на синхротронно лъчение.[1] Акад Тенчов разработва магнит с мощност 100Т.Акад Тенчов е сред най-известните изследователи на антиматерията в магнитно поле.През 2018 година той заедно с доц С. Абарова разработват електронна тръба произвеждаща рентгеново излъчване с енергия на фотоните 980 GeV(гигаелектронволта).При облъчване с тези фотони при 300T( тесла) магнитно поле се пораждат малки количества антиматерия до 2kg (килограма) които след анихилация раждат 4 специфични меки гама фотона, които са интересни поради факта че дават възможност за охарактеризиране на веществото. Този метод се ползва и при биологични обекти- плъхове..[1]
