Сибиле Берг: Разлика между версии

Сибиле Берг
Sibylle Berg
	Сибиле Берг Sibylle Berg
	Сибиле Берг през 2011 г.
Родена	2 юни 1962 г. (61 г.) Ваймар, ГДР
Професия	писател, колумнист
Националност	Германия; Швейцария
Жанр	роман, разказ, пиеса
Известни творби	Денят, когато жена ми си намери мъж, роман (2015)
Награди	„Марбургска литературна награда“ (2000); „Награда Волфганг Кьопен“ (2008); „Награда Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“ (2016); „Каселска литературна награда“ (2019)
Уебсайт	https://www.sibylleberg.com/de Страница в IMDb
	Сибиле Берг в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:51, 22 февруари 2019

Сибиле Берг (Шаблон:Lang-de) е немска писателка, авторка на романи, разкази и пиеси.

Биография

Сибиле Берг е родена през 1962 г. във Ваймар, ГДР в семейството на професор по музика и библиотекарка. Когато е петгодишна, родителите ѝ се развеждат. Поради алкохолизма на майка ѝ Сибила расте няколко години при далечни роднини – двама професори по музика. От своята десета до двадесета година живее отново при майка си.

След като завършва училище, се обучава за кукловод. През 1984 г. подава молба за напускане на ГДР, поради което загубва работата си в Наумбургския куклен театър. След тримесечно чакане молбата ѝ е удовлетворена и тя може да се пресели във Федерална република Германия. По време на пребиваването си в западноберлински лагер за бежанци майка ѝ се самоубива.

Берг напуска Берлин, за да изкара тримесечен курс в Scuola Teatro Dimitri в швейцарския кантон Тесин. Завръща се в Германия и се установява в Хамбург. Следва океанография и политология в университета и се издържа между другото като градинарка, чистачка, секретарка и фирмена представителка.

Започва да пише и постоянно публикува в различни списания. През 1992 г. претърпява автомобилна катастрофа и се налага лицето ѝ да бъде многократно оперирано.

През 1996 г. Берг се преселва в любимия си град Цюрих, Швейцария.

От 2004 г. е омъжена и често пребивава в Тел Авив, където се запознава със съпруга си.

През 2012 г. получава швейцарско гражданство.

Библиография

Проза

Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot, Roman, 1997, 2015
Sex II, Roman, 1998, 2009
Amerika, Roman, 1999, 2001
Gold, 2000, 2002
Das Unerfreuliche zuerst. Herrengeschichten, 2001
Ende gut, Roman, 2004, 2005^[1]
Habe ich dir eigentlich schon erzählt... – Ein Märchen für alle, 2006
Die Fahrt, Roman, 2007, 2009
Der Mann schläft, Roman, 2009, 2011
Vielen Dank für das Leben, Roman, 2012, 2014
Wie halte ich das nur alles aus? Fragen Sie Frau Sibylle, 2013, 2015
Der Tag, als meine Frau einen Mann fand, 2015, 2016^[2]

Денят, когато жена ми си намери мъж, изд.: Millenium, София (2018), прев. Екатерина Войнова

Wunderbare Jahre. Als wir noch die Welt bereisten, 2016

Пиеси

Ein paar Leute suchen das Glück und lachen sich tot, 1999
Helges Leben, 2000
Hund, Frau, Mann, 2001
Herr Mautz, 2002
Schau, da geht die Sonne unter, 2003
Das wird schon. Nie mehr Lieben!, 2004
Wünsch dir was. Broadwaytaugliches Musical von Frau Berg, 2006
Habe ich dir eigentlich schon erzählt... Ein Märchen für alle, 2007
Von denen, die überleben, 2008
Die goldenen letzten Jahre, 2009
Nur Nachts, 2010
Hauptsache Arbeit!, 2010
Missionen der Schönheit, 2010
Lasst euch überraschen! Ein Weihnachtsstück, 2010
Die Damen warten, 2012
Angst reist mit, 2013
Es sagt mir nichts, das sogenannte Draußen, 2013
Viel gut essen, von Frau Berg, 2014
Mein ziemlich seltsamer Freund Walter, November 2014
Und dann kam Mirna, 2015
How to Sell a Murder House. Ein getanztes Immobilienportfolio, 2015^[3]^[4]
Nach uns das All oder Das innere Team kennt keine Pause, 2017
Wonderland Ave, 2018

Награди и отличия

2000: „Марбургска литературна награда“ für Amerika
2006/07: Stipendium Landis & Gyr Stiftung
2008: „Награда Волфганг Кьопен“
2012: Auszeichnung der Stadt Zürich
2014: Stück des Jahres der Zeitschrift Theater heute für Es sagt mir nichts, das sogenannte Draußen
2015: Friedrich-Luft-Preis für Und dann kam Mirna
2016: Hörspielpreis der Kriegsblinden für Und jetzt: Die Welt!
2016: Publikumspreis Stücke. Mülheimer Theatertage NRW für Und dann kam Mirna am Maxim Gorki Theater in Berlin
2016: „Награда Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“^[5]
2017: Auszeichnung der Stadt Zürich
2019: „Каселска литературна награда“^[6]

Бележки

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Сибиле Берг
((de)) Биографични данни за Сибиле Берг в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Сибиле Берг в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Сибиле Берг в Немската дигитална библиотека
((de)) Сибиле Берг в Каталога на Швейцарската национална библиотека
((de)) Сибиле Берг в Literatur Port
((de)) Сибиле Берг в Perlentaucher
((de)) Сибиле Берг – Лична страница
((de)) Сибиле Берг в Hanser Verlag
((de)) Сибиле Берг в Rowohlt Theaterverlag
((de)) Сибиле Берг в Die LYRIKwelt
((de)) Сибиле Берг в Personensuche
((en)) Сибиле Берг в Internet Movie Database

[1] Stephan Maus: Sibylle Berg: „Ende gut“ In: Süddeutsche Zeitung, 14. Februar 2005

[2] Neuer Roman von Sibylle Berg – Die Liebe in den Zeiten der Pornografie, Rezension von Ursula März im Deutschlandradio Kultur vom 3. Februar 2015

[3] Andreas Tobler: Männer, diese „verdammten Dings“, Tages-Anzeiger, 10. Oktober 2015

[4] Katja Bagger: Der Mann als aussterbende Spezies, In: Neue Zürcher Zeitung, 9. Oktober 2015

[5] Else-Lasker-Schüler-Dramatikerpreis für Sibylle Berg, theaterderzeit.de

[6] „Gegen saturierte Behäbigkeit“ - Sibylle Berg erhält Kasseler Literaturpreis, nachtkritik.de vom 28. August 2018

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | снимка           = 3783Sibylle Berg.JPG
 | описание         = Сибиле Берг през 2011 г.
-| размер           = 160п
+| размер           = 180п
 | псевдоним        =
 | място на раждане = [[Ваймар]], [[ГДР]]
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Сибиле Берг е родена през 1962 г. във [[Ваймар]], [[ГДР]] в семейството на професор по музика и библиотекарка. Когато е петгодишна, родителите ѝ се развеждат. Поради [[алкохолизъм|алкохолизма]] на майка ѝ Сибила расте няколко години при далечни роднини – двама професори по музика. От своята десета до двадесета година живее отново при майка си.
-След като завършва училище, се обучава за [[куклен театър|кукловод]]. През 1984 г. подава молба за напускане на ГДР, поради което загубва работата си в [[Наумбург]]ския куклен театър. След тримесечно чакане молбата ѝ е удовлетворена и тя може да се пресели във [[Федерална република Германия]]. По време на пребиваването ѝ в [[Западен Берлин|западноберлински]] лагер за бежанци майка ѝ се [[самоубийство|самоубива]].
+След като завършва училище, се обучава за [[куклен театър|кукловод]]. През 1984 г. подава молба за напускане на ГДР, поради което загубва работата си в [[Наумбург]]ския куклен театър. След тримесечно чакане молбата ѝ е удовлетворена и тя може да се пресели във [[Федерална република Германия]]. По време на пребиваването си в [[Западен Берлин|западноберлински]] лагер за бежанци майка ѝ се [[самоубийство|самоубива]].
-Берг напуска Берлин, за да изкара тримесечен курс в ''Scuola Teatro Dimitri'' в швейзарския кантон [[Тесин]]. Завръща се в Германия и се установява в [[Хамбург]]. Следва [[океанография]] и [[политология]] в университета и се издържа между другото като градинарка, чистачка, секретарка, фирмана представителка.
+Берг напуска Берлин, за да изкара тримесечен курс в ''Scuola Teatro Dimitri'' в швейцарския кантон [[Тесин]]. Завръща се в Германия и се установява в [[Хамбург]]. Следва [[океанография]] и [[политология]] в университета и се издържа между другото като градинарка, чистачка, секретарка и фирмена представителка.
-Заапочва да пише и непрекъснато публикува в различни списания. През 1992 г. претърпява автомобилна катастрофа и се налага лицето ѝ да бъде многократно оперирано.
+Започва да пише и постоянно публикува в различни списания. През 1992 г. претърпява автомобилна катастрофа и се налага лицето ѝ да бъде многократно оперирано.
 През 1996 г. Берг се преселва в любимия си град [[Цюрих]], [[Швейцария]].