Низам-и Джедид: Разлика между версии
м дребни; advisor |
{{lang-ar}} => {{lang|ar}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Низам-и Джедид''' ({{lang |
'''Низам-и Джедид''' ({{lang|ar|النظام الجديد}}, ''An-Niẓām Al-Jadīd'' – ''нов ред'') са поредица военно-административни реформи в [[Османска империя|Османската империя]] в края на XVIII и началото на XIX век. Целта им е едновременно да гарантират военна сигурност с успехи на бойното поле, както и да заменят [[еничарски корпус|еничарския корпус]] като носител на превратаджийски и метежнически настроения след сключения [[Кючуккайнарджийски мирен договор]] и настъпилото [[кърджалийско време]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186 – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
||
Началото на Низам-и Джедид е дадено от султан [[Селим III]]. Първите стъпки в тази насока следват [[Яшки мирен договор|Яшкия мир]] и края на [[Руско-турска война (1787 – 1792)|руско-турска война (1787 – 1792)]], с която [[Крим]] е присъединен към [[Русия]]. Султанът обвинява [[еничари]]те за османския крах срещу руската армия на [[Александър Суворов]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186 – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
Началото на Низам-и Джедид е дадено от султан [[Селим III]]. Първите стъпки в тази насока следват [[Яшки мирен договор|Яшкия мир]] и края на [[Руско-турска война (1787 – 1792)|руско-турска война (1787 – 1792)]], с която [[Крим]] е присъединен към [[Русия]]. Султанът обвинява [[еничари]]те за османския крах срещу руската армия на [[Александър Суворов]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186 – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
||
Версия от 03:16, 27 февруари 2019
Низам-и Джедид (на арабски: النظام الجديد, An-Niẓām Al-Jadīd – нов ред) са поредица военно-административни реформи в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век. Целта им е едновременно да гарантират военна сигурност с успехи на бойното поле, както и да заменят еничарския корпус като носител на превратаджийски и метежнически настроения след сключения Кючуккайнарджийски мирен договор и настъпилото кърджалийско време. [1]
Началото на Низам-и Джедид е дадено от султан Селим III. Първите стъпки в тази насока следват Яшкия мир и края на руско-турска война (1787 – 1792), с която Крим е присъединен към Русия. Султанът обвинява еничарите за османския крах срещу руската армия на Александър Суворов. [2]
Формално началото на новия порядък в османските въоръжени сили е сложено през 1797 г. с налагането на европейски военни тактики сред еничарите, използването на нови оръжия и обучаващи офицери от новата постреволюционна и имперска Франция на Наполеон Бонапарт. До 1806 г. тази нова османска армия достига численост 25 – 26 хиляди и е облечена във френски униформи, въоръжена е с европейски оръжия и с най-модерната артилерия организирана в корпус. Наречена е „Нова армия“ донякъде подигравателно с етимологията на произхода на еничарите. [3]
По време на последвалата руско-турска война (1806 – 1812), султан Селим III не се решава да изпрати новата си армия на дунавския фронт, поради страх от метеж с преврат. Такъв действително се случва, само че организиран под формата на бунт на ямаците. Последвалите събития водят до ликвидиране на низам-и джедид, а впоследствие и до ликвидиране на еничарския корпус.
След края на еничарското време остава само османската войска низам.