Омиш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-hr}} => {{lang|hr}} |
м fixlink |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| пощенски-код = 21 310 |
| пощенски-код = 21 310 |
||
| телефонен-код = |
| телефонен-код = |
||
| сайт = http://www.omis.hr/ |
| сайт = [http://www.omis.hr/ www.omis.hr] |
||
}} |
}} |
||
'''О́миш''' ({{lang|hr|Omiš}}, на [[Латински език|латински]] Almissa) е град в [[Далмация]] в [[Сплитско-далматинска жупания]]. |
'''О́миш''' ({{lang|hr|Omiš}}, на [[Латински език|латински]] Almissa) е град в [[Далмация]] в [[Сплитско-далматинска жупания]]. |
||
Версия от 00:43, 29 март 2019
| Омиш Omiš | |
 | |
 Устието на р.Цетина с Омиш | |
  Омиш | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Жупания | Сплитско-далматинска жупания |
| Площ | 266,2 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 6465 души (2011) 24,3 души/km² |
| Кмет | Иво Томасович |
| Пощенски код | 21 310 |
| МПС код | ST |
| Официален сайт | www.omis.hr |
| Омиш в Общомедия | |
О́миш (на хърватски: Omiš, на латински Almissa) е град в Далмация в Сплитско-далматинска жупания.
Намира се между Сплит (25 км) и Макарска (30 км) до устието на река Цетина. Население 6465 ж. (2011).[1]
През 12-13 век е владян от хърватския знатен род Качичи[2]. В периода 15-16 век за притежанието му се борят османци и венецианци, но в крайна сметка е присъединен към венецианските владения в Адриатика – Далмация.
През 1797 г. градът заедно с останалата част от Хърватия е присъединен към Австрия. След като Югославия се разпада през 1990 г., Омиш остава част от Хърватия.
Забележителности
- Крепостта „Стари град“ от 15 век на високия склон над съвременния град
- Крепостта Пеовица (позната още като Мирабела) от 13 век, построена от пиратите на Омиш[3]
- Долината на река Цетина с живописния каньон
Бележки
- ↑ "Population by Age and Sex, by Settlements, 2011 Census: Omiš". Census of Population, Households and Dwellings 2011. Zagreb: Croatian Bureau of Statistics. December 2012
- ↑ Majnarić, Ivan (2004), "Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća", Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, рр.14-17
- ↑ Dalmatia and Montenegro: With a Journey to Mostar in Herzegovia ..., Volume 2