Прокрастинация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,la}} => {{lang|en,la}}
Ред 10: Ред 10:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[И все пак Картаген трябва да бъде разрушен!]]
* [[Alea iacta est]]
* [[По-добре късно, отколкото никога]]
* [[По-добре късно, отколкото никога]]
* [[Съвременна епоха]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:58, 24 август 2019

Прокрастинацията (на английски: Procrastination (задържане, отлагане), на латински: procrastinatus: pro- (вместо напред) и crastinus (утре)) – понятие в психологията, обозначаващо склонността към постоянно „отлагане за после“ на неприятните мисли, дела, задачи.

Най-общо казано прокрастинацията е поведение, при което човек отлага свършването на нещо за последния възможен момент. Тя може също да е и вид стратегия, която помага за преодоляването на страха от започването или завършването на дадена работа.

Прокрастинацията може да се дължи на много причини, например живот изпълнен със задължения, които са безкрайни, лоша организация, липса на ясна цел, фрустрация, неудовлетвореност, страх от критика, ниска продуктивност, ниско самочувствие или неспособност за отстояване на мнение и т.н.

Първият исторически анализ на феномена е направен през 1992 година от Ноах Милграм (англ. Noach Milgram) „Прокрастинацията: болест на съвременността“ (англ. Procrastination: A Malady of Modern Time), а широката научна дискусия по данните за феномена започва в началото на 70-те години на 20 век. Милграм съзира началото на социалния, а не индивидуален феномен във времето на разцвета на индустриалната революция.

Феноменологията на прокрастинацията води към древните и антични цивилизации. Знаменитият римски консул Марк Тулий Цицерон през 40 г. пр.н.е. (точно преди образуването на Римската империя с налагането на империума) се оплаква от прояви на прокрастинация в най-висшите кръгове на властта (Philippics, 6.7), а 400 години по-рано, Тукидид който е атински пълководец срещу спартанците, заявява, че прокрастинацията е полезна черта на характера само за онези които чакат войната (History, 1.84.1). Хезиод в „Дела и дни“ (л. 413) говори за „отлагане за утре“, а от 5 век пр.н.е. в класическия текст „Бхагавад Гита“ на индуизма, също се открива описание на прокрастинацията.

Вижте също

Източници