Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-de,cs}} => {{lang|de,cs}}
м →‎top: replaced: помоща → помощта редактирано с AWB
Ред 38: Ред 38:
Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на [[Фарсала]]. Протежиран е от [[Хабсбург]]ите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.
Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на [[Фарсала]]. Протежиран е от [[Хабсбург]]ите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.


1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. Така той си осигурява помоща на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в [[Айхщет]]. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на [[Седемгодишната война]] епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.
1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. Така той си осигурява помощта на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в [[Айхщет]]. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на [[Седемгодишната война]] епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 23:30, 1 декември 2019

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат
2-ят херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат
Херцог Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц
НаследилЯн Адам Вроцлав от Митровице
НаследникЕмануел Арност от Валенщайн
Лични данни
Роден
дворец Морицбург, Цайц
Починал
20 юни 1759 г. (56 г.)
Пьолтенберг при Зноймо
Други титлидомхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец и епископ на Литомержице/Лайтмериц
Семейство
ДинастияАлбертинските Ветини
БащаФридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат
МайкаАнна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург
Герб
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат в Общомедия

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат (на немски: Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt; на чешки: Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz; * 1 декември 1702 в дворец Морицбург, Цайц; † 20 юни 1759 в Пьолтенберг при Зноймо) от рода на Албертинските Ветини е от 1713 г. 2-ят херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат, домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на Литомержице/Лайтмериц (1733 – 1759).[1]

Той е единственият син на херцог Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и съпругата му Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург.[2]

Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на Фарсала. Протежиран е от Хабсбургите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.

1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал Карл VII. Така той си осигурява помощта на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в Айхщет. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на Седемгодишната война епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.

Литература

  • Alfred A. Strnad: Moritz Adolph. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 144 f.
  • Václav Bartůněk: Od proboštství k biskupství (1057 – 1957), in 900 let litoměřické kapituly, Charita Česká republika, Praha, 1959, s. 50.
  • Jaroslav Macek: Biskupství litoměřické, Karmelitánské nakladatelství: Kostelní Vydří, 2005, ISBN 80-7192-978-6, s. 44 – 47.
  • Vít Vlnas, Vévoda Mořic Saský, enfant terrible na litoměřickém biskupském stolci, in: Kaiserová Kristina (ed.), Čechy a Sasko v proměnách dějin, Ústí nad Labem Univ. J. E. Purkyně 1993, s. 441 – 448.

Източници

  1. ↑ Moritz Adolf, Herzog von Sachsen-Zeitz-Neustadt, Bischof von Leitmeritz, geneall.net
  2. ↑ Wettin 10, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мориц_Адолф_Карл_фон_Саксония-Цайц-Нойщат&oldid=9687416“.